3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05.01. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 542/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. С., Й. С. К., С. Н. Г. и М. Д. Г., срещу въззивното решение № 319 от 17.12.2009 г. по в. гр. д. № 296/2009 г. на Ловешкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 71, т. I от 18.03.2009 г. по гр. д. № 964/2007 г. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, находящ се в [населено място], местността Крушево”, представляващ по картата на възстановената собственост ливада с № 022467 и площ 2.020 дка, и за недоказано е признато оспорването на описани в решението документи.
Въззивният съд приел, че в заявление № 170 от 08.01.1992 г. по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, подадено от Й. С. К. като наследник на С. Г. С., за възстановяване са заявени общо 26.100 дка земеделски земи в 16 пункта, посочени по вид, размери и местности, в землището на [населено място], община Троян. В заявлението не фигурира ливада в процесните размери в м. “Крушево”. По п.п. 3 и 6 са описани две ниви от 2.100 дка и 5.700 дка в същата местност, без да са посочени съседи. Оттук въззивният съд заключил, че не е претендирано по реда на ЗСПЗЗ за такъв имот по размери, вид, местонахождение и граници, върху какъвто е възстановена собствеността с решение № 2492 от 23.03.2007 г. на ОС “Земеделие и гори” [населено място]. Липсват данни да е подавано допълнително заявление, с което имотът да е претендиран. Въззивният съд обсъдил и представения по делото н. а. № 157/1937 г. за покупко-продажба на имоти, сред които нива в м. “Крушово” от пет декара, част от която е възстановена с посоченото решение от 2007 г. Този акт обаче не е представян пред административния орган по реституцията и следователно такъв имот по вид, размери и граници не е заявяван за възстановяване.
Освен това въззивният съд приел, че претендираният от наследниците на С. Г. С. имот заема част от почивната база, отредена за ОЗ “Балкан” [населено място]. Имотът е ограден с лека ограда от метална мрежа, закрепена на бетонови колове, в мястото са разположени бунгала, които представляват еднотипни сглобяеми къщички, монтирани върху бетонова основа. В претендирания от ищците имот попадат външна умивалня, външна тоалетна, септична яма и столова, състоящата се от полуподземна част, която е масивна, тухлена, полувкопана в ската, и надземна част – по-голямо бунгало, монтирано върху стоманобетонна покривна плоча на склада. Базата, за чието изграждане няма запазени строителни книжа, е захранена с ел. енергия, а столовата и умивалнята – с вода. Извършеното застрояване не позволява възстановяване на собствеността, тъй като е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалван касаторите поставят следните въпроси, които според тях са решавани противоречиво от съдилищата, като произнасянето по същите от Върховния касационен съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. всяко мероприятие или застрояване върху земеделска земя ли е пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, или само това, което има траен статут и е предвидено и реализирано по регулационен план, каквито са мероприятията на държавата, предназначени и послужили за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката и културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините; 2. към кой момент се преценява дали едно мероприятие или застрояване е пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на същата разпоредба; 3. кой и как трябва да определи площта, незаета от застрояването или мероприятието, което е пречка за възстановяване на собствеността; и 4. влизат ли неурбанизираните територии в приложното поле на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Позовават се и представят влезли в сила съдебни актове.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Решителните мотиви на въззивния съд, които са довели до отхвърлянето на иска за ревандикация, са свързани с приетото от него, че решението за възстановяване на собствеността е издадено без да е налице сезиране на административния орган по реституцията със заявление от наследниците на собственика, поради което и претендентите не са собственици на вещта, чието предаване се иска. Като допълнително съображение за отхвърляне на иска е изложено това, че извършеното в имота застрояване е пречка за възстановяване на собствеността. При това положение за да се стигне до обсъждане на евентуалния въпрос за приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, следва касаторите да формулират правен въпрос, обусловил правната воля на съда, че решението за възстановяване е постановено без надлежно заявяване на имота в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Без преодоляването на това становище не може да се стигне до обсъждане на следващия въпрос за наличието или липсата на пречки за възстановяване на собствеността. Такъв въпрос обаче, касаторите не са поставили в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо и поставените от касаторите въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 319 от 17.12.2009 г. по в. гр. д. № 296/2009 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: