О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 551 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /АПСПК/ чрез юрисконсулт Г. С. като продължаваща по силата на закона образуваното производство от Агенцията за следприватизационен контрол по висящото дело – § 23 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК – обн. ДВ бр.18 от 2010 г. Касационната жалба е срещу решение № 90/2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 738/2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд /СГС/ от 16.05.2008 г. по т.д. № 946/2004 г. както и в часта за разноските.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „Ф. холдинг” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени обективно съединени искове от А. по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 40121250 лв. – неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за 2002 г. по приватизационен договор и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 782141.48 лв. – лихва за забава. СГС е отхвърлил изцяло исковете, а С. е изменил решението му като е уважил изцяло иска по чл.92 ал.1 ЗЗД – за 40121250 лв. и частично иска по чл.86 ал.1 ЗЗД – за 734352.61 лв. Отхвърлителното решение на СГС по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата от присъдения от С. размер 734352.61 лв. до предявения размер 782141.48 лв. е оставено в сила. В съответствие с изхода на спора са присъдени и съответните разноски. С. е уважил предявените искове – изцяло за главницата и частично за мораторната лихва, с оглед събраните по делото доказателства – писмени и заключения на ССЕ, подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът в изложението си формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следното: „Следва ли да се дължи законна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за действителния брой дни забава или за брой дни като се приеме, че една календарна година съдържа 360, а не 365 дни”. Касаторът визира ПМС № 72/08.04.1994 г. и няколко варианта на допълнителни заключения на ССЕ. Така поставеният въпрос действително има връзка с изхода на спора, но разрешаването му касае обсъждане на доказателства – в случая допълнителни заключения на ССЕ по поставени от страните задачи, т.е. неправилност и необоснованост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, което не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че е формулиран конкретен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице допълнителен критерий по 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК – представените решения на ВКС № 378/2006 г. и № 1095/1999 г. са за възможността да се определи договорна лихва от страните в размер над законната лихва, ограничена с ПМС № 72/08.04.1994 г., не за изчисляване на лихва и не са относими към формулирания от касатора въпрос. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касаторът, тъй като се касае до фактологичен въпрос, чието изясняване е обусловено от събраните по делото доказателства и конкретно от поставените задачи на вещите лица, притежаващи необходими специални знания /чл.195 ГПК, чл.157 ГПК-отм./.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на С..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по т.д. № 738/2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 16.05.2008 г. по т.д. № 946/2004 г. както и в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.