1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
[населено място], 06.01. 2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2329/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. Б., чрез адв. Л. С. ВАК срещу определение №144 от 9.05.2014г., постановено по ч.гр.дело № 149/2014г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 10.03.2014г. по гр.дело № 2931/2012г. на Видинския районен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно, като се поддържа, че по гр.дело № 2280/2009г. на Видинския районен съд се съдържат данни, че искът е предявен като частичен. С частната касационна жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – София не взема становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да потвърди определението на Видинския районен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на дружеството – жалбоподател, въззивният съд е приел, че между същите страни, за същия период от време, по същия правен спор има влязло в сила решение. Ищецът е реализирал правата си по отношение на претендираното вземане и е недопустимо да се предявява за втори път в друго производство същата претенция. Искът по гр.дело № 2280/2009г. на Видинския районен съд е предявен и разгледан на основание чл.49 ЗЗД за сумата от 20 001 лв. главница, като причинена от служители на банката вреда за периода от 6.12.2005г. до 28.12.2007г., като нито в исковата молба, нито в решението на съда искът не е разгледан като частичен. Същото се отнася и до иска по чл.86 ЗЗД.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Частният касатор формулира процесуалноправни въпроси при допълнителните критерии на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК: когато въззивният съд отмени като неправилно първоинстанционното решение, считат ли се за отменени съдопроизводствените действия, с които съдът е отказал или не е уважил искане на страната, по жалбата на която е отменено първоинстанционното решение и втори въпрос когато съдът е сезиран с молба по чл.214 ГПК, в което ищецът е очертал ясно исканията си относно размера на предявените искове, посочил е че предявява исковете си като частични, но съдът не е уважил искането, може ли да се приеме, че е налице валидно волеизявление на ищеца по чл.214 ГПК.
Така формулираните въпроси не осъществяват основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС тъй като не са обусловили решаващия извод на съда за прекратяване на производството по предявения иск по гр.дело № 2931/2012г. на Видинския районен съд. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е прекратил производството по делото на основание чл.229, ал.1 и ал.2 ГПК. Поставените от касатора въпроси касаят производството по гр.дело №2280/2009г., приключило с влязло в сила решение. Ако страната е считала, че съдът неправилно е отхвърлил молбата й за изменение на иска по чл.214 ГПК, е следвало да обжалва решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от приложените гр.дело № 2280/2009г. и гр.дело № 135/2011г. на Видинския окръжен съд исковете са отхвърлени, респ. уважени от въззивната инстанция така както са предявени, а не като частичен иск. В исковата молба по прекратеното дело №2931/2011г. на Видинския районен съд ищецът изрично е посочил, че искът се предявява за разликата над 20 001лв. до 44 141 лв. главница и компенсаторна лихва от 11 973 лв. за разликата от 5000 лв. до 16 973 лв. на същото правно основание – причинени вреди от служител на банката на основание чл.49 ЗЗД, за които има влязло в сила решение по гр.дело № 2280/2009г. на В..
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №144 /9.05.2014г., постановено по ч.гр.дело № 149/2014г. на Видинския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: