Определение №1 от 5.1.2016 по ч.пр. дело №5872/5872 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1

гр. София, 05.01. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова ч.гр.дело №5872/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., чрез пълномощника му адвокат Н. М. против определение № 434 от 24.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4012/2015г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение № 2542 от 03.02.2015 г. по ч. гр. д. № 19423/2014 г. на Софийския градски съд. С последното е потвърдено разпореждане от 04.09.2014 г. по гр. д. № 18866/2012 г. на Софийския районен съд за връщане на подадената от Н. М. Н. искова молба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното определение е прието, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена против определение, постановено по дело, решението по което е изключено от касационен контрол – чл.274,ал.4 ГПК. Цената на предявения като частичен иск е под изискуемия от закона минимум от 5000 лв. за граждански дела – чл. 280, ал. 2 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че въззивното определение подлежи на касационен контрол, тъй като с молба, подадена в СРС на 16.08.2013 г., ищецът по реда на чл. 214 ГПК и в законоустановения срок е увеличил цената на предявения частичен иск на 5100 лв.
Обжалваното определение е правилно.
Предявеният от Н. М. Н. срещу Прокуратурата на РБ, Н. С. В. и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 2000 лева.
С разпореждане от 25.06.2013 г. първоинстанционният съд е приел, че предявеният срещу Н. С. В. иск е недопустим поради наличието на функционален имунитет и е върнал исковата молба в тази й част. Разпореждането е отменено по частна жалба на ищеца с определение от 25.11.2013г. по ч. гр. д. № 13464/2013 г. на Софийския градски съд. Докато това производство по частната жалба е било висящо пред СГС, ищецът е депозирал на 16.08.2013г. молба в СРС, с която е поискал да се допусне изменение на размера на предявения частичен иск – за сумата от 5100 лева. С разпореждане от 19.09.2013 г. районният съд е приел, че по молбата за изменение на иска ще се произнесе след като делото бъде върнато от СГС. След връщане на делото първоинстанционният съд отново е оставил без движение така предявената срещу тримата ответници искова молба – за уточняване на фактите и обстоятелствата, от които се извежда отговорността на всеки от тях, вредоносните действия или бездействия, /всеки деликт/, както и за конкретизиране на неимуществените вреди. Искането за увеличение цената на иска не е подновено и уточнено, няма данни и за внесена държавна такса върху увеличението. Първоинстанционният съд не е постановил определение по чл.214,ал.1 ГПК, а е върнал исковата молба, поради неизпълнение указанията за отстраняване на нередовностите и. При това положение са неоснователни доводите на жалбоподателя, че предявеният иск е с цена от 5100 лева. Не е налице осъществено увеличение цената на иска по реда на чл.214 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева. При предявен частичен иск предмет на делото е заявената част, а не цялото материално право – ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК, ВКС. След като по делото не са налице данни, от които да се установи, че размерът на иска е увеличен, то правилно съставът на ВСК, І г.о. е приел, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 434 от 24.09.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 4012/2015г. на ВКС, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top