О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
София, 05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.01.2017 две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 5424 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№34386 от 21.11.2016г., подадена от Е. И. И., чрез адв.Л. П., против определение №2142 от 28.09.2016г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по в.ч.гр.д.№1939/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение №4114 от 09.05.2016г., постановено по гр.д.№13833/2015г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е върната насрещната искова молба на Е. И. поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите в нея.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че не е била уведомявана надлежно за оставяне на насрещната й искова молба без движение, тъй като съобщенията са били връчвани на лице без представителна власт.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че e налице основаниeто по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като поставя следният въпрос /цитирам/:
„Връчването на съобщение чрез адвокат следва ли да се зачете като начало на процесуалния срок, след като по делото няма представено адвокатско пълномощно.”,който въпрос според жалбоподателя е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №519 от 06.10.2009г. по ч.гр.д.№489/2009г., ІІІ г.о. и определение №277 от 14.06.2011г. по ч.гр.д.№134/2011г., І г.о.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по ревандикационен иск на Б. А. И. от [населено място] срещу Е. И. И., която от своя страна е предявила насрещен установителен иск за собственост върху същия имот. С определение от 09.05.2016г. насрещната искова молба на ответницата И. е върната поради неотстраняване на указаните нередовности. Против това определение е била подадена частна жалба и с определение №1334/15.06.2016г. на ОС-Пловдив по ч.гр.д.№1419/2016г. е върнато делото на РС-Пловдив за изпълнение на указанията в мотивите, с които е прието, че въпреки юридическата непрецизност в изразяването на жалбоподателя, може да се направи извод, че действителната му воля е била да иска възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите.
След връщане на делото, РС-Пловдив с опредеделение №6243/14.07.2016г. е приел, че жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл.65, ал.2 от ГПК-едновременно с молбата за възстановяване на срока да подаде онези книжа, за подаването на които се възстановяване на срока, нито към момента на подаване на частната жалба, нито към момента на постановяване на определението. Поради това е оставено без уважение искането, съдържащо се в частна жалба вх.№26519/25.05.2016г. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по подадената насрещна искова молба и делото е изпратено отново на ОС-Пловдив за произнасяне по частната жалба.
При второто разглеждане на делото, с обжалваното определение въззивният съд е приел, че насрещната искова молба е депозирана на 28.12.2015г., а с разпореждане от 30.12.2015г. същата е оставена без движение до отстраняване на указаните нередовности, от които е отстранена единствено тази за внасяне на държавна такса. След това общо четири пъти с разпореждания съответно от 21.01.2016г. /с един месец/, 12.02.2016г. /с един месец/, 21.03.2016г. /с един месец/ и 22.04.2016г. /с една седмица/ районният съд е продължавал срока за отстраняване на останалите нередовности.Съдът е стигнал до извода,че въпреки многократно даваните указания, нередовностите в насрещната искова молба не са били отстранени, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е върнал същата.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, така формулираният от жалбоподателя като правен въпрос в изложението към частната касационна жалба е неотносим, тъй като същият не е разглеждан от въззвния съд и не е обусловил правните му изводи в обжалваното определение. Въпросът за представителната власт на адв. М. е бил поставен от жалбоподателката едва с молба вх.№31524/27.10.2016г., след като с разпореждане №9327/19.10.2016г. й е указано да представи пълномощно за подаване на частната касационна жалба срещу обжалваното определение пред ВКС. С тази молба жалбоподателката е заявила, че оттегля занапред пълномощията, които е дала на досегашния й процесуален представител адв.М. и не потвърждава действията му във връзка с подадената от него частна касационна жалба с вх.№30504/19.10.2016г., като упълномощава друг процесуален представител, а именно адв.Л. П.. Въпросът за представителната власт на адв.М. би имал значение в производството по евентуално обжалване на разпореждане №10262 от 22.11.2016г., постановено от ОС-Пловдив по ч.гр.д.№1939/2016г., което, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2-ро, вр. с ал.1, т.1 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-П..
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2142 от 28.09.2016г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по в.ч.гр.д.№1939/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: