3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
С., 06.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5280/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец М. С. Д. с фирма „Д.-73 М. С.” [населено място] против въззивно решение № 20 от 03.06.2013 г. по в. тър. дело № 67/2013 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 111 от 13.03.2013 г. по гр. дело № 1690/2012 г. на Търговищки районен съд, с което М. С. Д., едноличен търговец с фирма „Д.-73 М. С.” [населено място] е осъдена да заплати на П. С. Х. и В. Р. Х. действащи като законни представителни на малолетното си дете П. П. С. сумата 5720 лв. обезщетение за вреди от пропуснати ползи произтичащи от забавено изпълнение на договор за строителство и продажба на недвижим имот от 14.04.2009 г. за периода 30.12.2009г. – 02.10.2012 г., ведно със законна лихва от 11.10.2012 г. до изплащане на задължението на основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че при съществено процесуално нарушение окръжният съд е преобразувал гр. дело № 1690/2012 г. – решено от Районния съд [населено място] в търговско дело, като по този начин окръжният съд е поставил бариера за касационно обжалване на въззивното решение с предмет парично вземане до 10 000 лева.
Ответниците П. С. Х. и В. Р. Х. действащи като родители и законни представителни на малолетната П. П. С. в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на формулиран правен въпрос, който да се нуждае от формиране на съдебна практика. Излагат се съображения, че делото безспорно е търговско по смисъла на чл. 365, ал. 1 ГПК, както и че делата с интерес до 25 000 лв. се разглеждат пред районния съд, по аргумент от разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК. Прави се искане за прекратяване на производството поради недопустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа съществено процесуално нарушение допуснато от въззивния съд, преобразувал в търговско, делото разгледано от първоинстанционния съд като гражданско. Изложението не съдържа изведен процесуалноправен въпрос, но оплакването се свежда до приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, който изключва касационен контрол на решения по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговските дела, т. е. въпросът се свежда до това, дали делото има търговски характер с оглед разпоредбата на чл. 365 ГПК във вр. с чл. 104, т. 4 ГПК.
С разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК е въведена промяна в родовата подсъдност на гражданските и търговски дела визираща цена на иска 25 000 лв. На окръжният съд като първа инстанция са подсъдни търговски спорове с цена над 25 000 лв., които се разглеждат по реда на глава тридесет и втора ГПК – чл. 365 ГПК.
В случаите, когато цената на иска не превишава 25 00 лв. търговският спор ще се разгледа от районния съд, но производството ще се развива по общия исков ред, тъй като районен съд не е оправомощен да прилага особеното производство по глава тридесет и втора.
Разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК определя като търговски споровете, когато те произтичат от търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ – поне една от страните е търговец, а сделката, която е предмет на спора е свързана с упражняването от него занятие.
Нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК въвежда по-широко понятие за „търговските дела” относимо към прилагането й, в сравнение с понятието „търговска сделка” по смисъла на чл. 286 ТЗ и „търговски спор” по смисъла на чл. 365 ГПК. Търговският характер на делото се определя, както от качеството на страните (достатъчно е за една от страните сделката да е търговска), така и от предмета на делото.
Спорът по настоящето дело е търговски по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК – претендират се вреди от пропуснати ползи произтичащи от забавено изпълнението на договор за строителство, страна по който е търговец, а предмета на сделката е свързана с упражняваното от него занятие. С оглед цената на иска – 5720 лв., делото е било родово подсъдно като първа инстанция на районния съд, което не променя характера на делото като търговско. Затова, делото е разгледано от въззивния съд като търговско и по отношение на въззивното решение е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК – касационната жалба е недопустима, като насочена против решение по въззивно дело с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. Д. – едноличен търговец с фирма „Д.-73 М. С.” [населено място] против въззивно решение № 20 от 03.06.2013 г. по в. т. дело № 67/2013 г. на Търговищки окръжен съд.
Определението може да се обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от страната пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ