1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 06.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2248 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Г., Фитковски и Т.“, представлявано от адв. А. И. Т. срещу решение № 87 от 20.01.2014г. по т. дело № 3837/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 978 от 30.05.2012г. по т. дело № 2620/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място], определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2007г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на [фирма], насрочено е първо общо събрание на кредиторите и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата в размер 500 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от съществено значение по настоящото дело в противоречие със задължителната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Договорът за наем, сключен между търговци, представлява ли търговска сделка и неплащането на наемната цена от наемателя – търговец може ли да служи като основание за откриване на производство по несъстоятелност?
2. Стойности на коефициента за обща ликвидност от 0,9-1 или близки до единица обосновават ли неплатежоспособността на търговеца по смисъла на чл. 608 ТЗ?
3. Задълженията към „свързани лица“ /вкл. заеми от управители и съдружници/ следва ли да се вземат предвид при преценка на финансовото състояние на търговеца и при определяне на състоянието му на неплатежоспособност по чл. 608 ТЗ? Налице ли е неплатежоспособност на търговец при коефициенти, които са около единица, без да се отчита влиянието на задълженията към свързани лица? Длъжен ли е съдът по несъстоятелността да прояви активност съобразно засиленото служебно начало, въведено с чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, и да изследва действителното съществуване, структурата и изискуемостта на задълженията към свързани лица при преценка състоянието на неплатежоспособност и началната й дата?
4. Неплатежоспособен ли е търговец, който има коефициент на обща ликвидност близка до единица /между 0,9 – 1/ и не е спрял плащанията?
5. По какъв начин и към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособност? Допустимо ли е при определянето на началната дата на неплатежоспособност да се игнорира моментът на спиране на плащанията и в кои случаи?
6. Следва ли да се отчете подобряването на ликвидността на базата на заемни и привлечени средства /банкови кредити, гаранции и др./ при преценка на цялостното финансово – икономическо състояние на търговеца с оглед състоянието на неплатежоспособност и началната й дата? От значение ли е произходът на средствата /собствени или привлечени/, с които длъжникът е погасявал задълженията си, както и обстоятелството, че същите са дългосрочни, респективно са налице разсрочвания и отсрочвания на задълженията по привлечени средства, поради което те не се явяват краткосрочен пасив и не се отчитат от коефициентите за ликвидност?
7. При наличие на извършвани значителни плащания към кредитори и съответно липса на „спиране на плащанията“, приложима ли е разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ? Какъв е характерът на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ и какво е съотношението й с установената в чл. 608, ал. 2 ТЗ оборима презумпция? В хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ по какъв начин следва да бъде определена началната дата на неплатежоспособността?“
Касаторът се позовава на противоречие с решение № 212/14.02.2003г. по гр. д. № 2078/2002г. на ВКС, V г. о. /по въпроса по т. 1 от изложението/, решение № 183/25.07.2011г. по в. т. д. № 230/2011г. на Апелативен съд В., т. о. /по въпросите по т. 6/, решение № 376/19.05.2005г. по т. д. № 730/2004г. на ВКС, решение № 1727/07.01.2004г. по т. д. № 844/2003г. на ВКС, решение № 183/25.07.2011г. по в. т. д. № 230/2011г. на Апелативен съд В. /по въпросите по т. 2 и 4/, определение № 753/02.12.2010г. по т. д. № 776/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 217/22.04.2008г. по т. д. № 550/2007г. на ВКС, ТК, І т. о. /по въпросите по т. 5/. Касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочените в т. 3 от изложението правни въпроси относно значението на задълженията към свързани лица от групата на длъжника, тъй като отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При условията на евентуалност касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изискваща съдът да прояви активност с оглед засиленото служебно начало, въведено с чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, като установи съществуването, структурата и изискуемостта на задълженията към свързани лица на длъжника – решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на първия правен въпрос сочи, че съгласно установената съдебна практика договорът за наем не е абсолютна търговска сделка, но съобразно въведения от законодателя субективен критерий сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й от търговеца при осъществяване на дейността му по занятие. Ако ответникът е считал, че конкретната сделка не попада в кръга на този критерий, той е следвало да оппровергае законовата презумпция /решение № 102/08.10.2009г. по т. д. № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 127/05.10.2011г. по т. д. № 1027/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
По отношение на въпроса по т. 2 /последните две страници на изложението/ касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие със съдебната практика – определение № 787/15.12.2011г. по т. д. № 1119/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и представените от касатора решения.
Относно материалноправния въпрос по т. 3 ответникът счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въззивният съд се е съобразил с практиката и е извършил комплексна преценка на цялостното икономическо състояние на длъжника съгласно решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът поддържа становище, че по поставените въпроси по т. 4, 5 и 6 от изложението не следва да се допуска касационно обжалване с оглед факта, че въззивният съд не се е произнесъл по тях в противоречие със съдебната практика – определение № 787/15.12.2011г. по т. д. № 1119/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и представените от касатора решения.
Относно поставения в т. 7 от изложението правен въпрос касаторът поддържа, че следва да се вземе предвид постоянната съдебна практика на ВКС, съгласно която установените законови презумпции по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност – решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 17/06.02.2007г. по т. д. № 596/2006г. на ВКС, ТК, І т. о. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че молителят [фирма] е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на своя длъжник [фирма] съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ, тъй като е кредитор на посочения ответник по търговска сделка. За да направи този извод съдебният състав, след обсъждане на представените писмени доказателства /договор за наем на търговски обект № 2-010/2007, сключен на 18.10.2007г. между [фирма] като наемодател и [фирма] като наемател, два анекса, нотариална покана и писмо, връчени на представител на [фирма] съответно на 11.02.2011г. и 06.07.2011г., фактури/ и заключението на съдебно-икономическата експертиза, е установил, че между молителя [фирма] и ответника [фирма] е възникнало валидно правоотношение по договор за наем на недвижим имот, предназначен за търговска дейност по занятие – магазинно помещение в Търговски и развлекателен комплекс с наименование Търговски център „Принцес“, [населено място], жк „М. IV“. Въззивната инстанция е приела, че правоотношението е по търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, тъй като страните са търговци и договорът за наем на търговска площ е сключен във връзка с осъществяваната от ответника търговска дейност – търговия със стоки за широко потребление, включена в предмета му на дейност. Констатирала е, че по това правоотношение за ответното дружество – наемател са възникнали парични задължения /неплатени наемни вноски, консумативи и неустойка за забава/, чийто падеж е настъпил, със съгласието на кредитора и длъжника задълженията са разсрочени и няма данни същите да са погасени до приключване на въззивното производство.
Въз основа на заключенията на единичната и тройната съдебно-икономически експертизи решаващият съдебен състав е анализирал икономическото състояние на ответното дружество, констатирал е, че още през 2005г. и 2006г. показателите за незабавна и абсолютна ликвидност са паднали под единица, като същото е станало и с коефициентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2007г. Установил е, че през целия анализиран период 2005-2009г. дружеството не е притежавало достатъчна финансова автономност и е отчитало постоянно растяща задлъжнялост, а към 31.12.2010г. то е декапитализирано, коефициентът на финансова автономност е 0, а коефициентът на задлъжнялост е безкрайно висок.
Въззивният съд е обсъдил представените от [фирма] договори за кредитна линия от 05.10.2007г. и 15.08.2008г., договори за предоставяне на лимит за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под условие от 10.05.2008г. и 28.04.2009г., договори за оборотен кредит от 11.11.2009г. и 24.06.2010г., договори за залог по реда на ЗОЗ върху стоки в оборот, настоящи и бъдещи вземания, върху машини и съоръжения и върху търговското предприятие като съвкупност от права и задължения и заключенията на съдебно-икономическата експертиза и е приел, че общият размер на задълженията на ответното дружество към [фирма] възлиза на 6 393 822,47 лв. С усвоените средства дружеството временно е подобрявало ликвидността чрез намаляване на задълженията си към доставчици, през периода м. септември 2007 – м. февруари 2011г. са извършвани плащания към различни дружества – контрагенти на ответника, но задълженията по кредитите през този период са нараствали поради просрочване на главниците, натрупване на договорни и наказателни лихви и надбавки, което е довело до влошаване на показателите на ликвидност. Въззивната инстанция е констатирала, че в резултат на привличането на средства от кредитите коефициентите на обща ликвидност през втората половина на 2007г. са поддържани над единица, а към 31.12.2007г., през 2008г. и към 30.06.2009г. са паднали под единица, като през този период коефициентите на бърза ликвидност показват ниска степен на ликвидност в резултат на натрупани наличности от материални запаси, а коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са под общите нормативи. Решаващият съдебен състав след анализ на икономическото състояние на ответното дружество е направил извод, че още към 31.12.2007г. ответникът не е можел с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си задължения, тази тенденция се е запазила, а към 31.12.2011г. значително се е увеличила. Изводът, че наличието на плащания към доставчици през периода 2007 – 2011г. не доказва платежоспособност на дружеството, е аргументиран с обстоятелството, че едновременно с извършваните плащания е налице увеличаване на задълженията на длъжника към банката чрез натрупване на лихви и надбавки в резултат от просрочването в издължаването на сумите по главниците.
Въззивният съд е обсъдил задълженията на ответното дружество към свързани лица и е установил, че задълженията са към собствениците на капитала на дружеството в размер общо 1 947 000 лв. и произтичат от договори за заем, като са осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори“, група „Други задължения“ и по сметка 496 „Разчети за лихви“. Съдебният състав е направил извод, че липсват основания за изключване на този вид задължения от балансите, предвид правилно воденото от дружеството счетоводство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посочените от касатора правни въпроси са релевантни за спора, тъй като са от значение за изхода на делото и са обусловили доводите и правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тези правни въпроси обаче не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Доводът на касатора, че първият материалноправен въпрос „договорът за наем, сключен между търговци, представлява ли търговска сделка и неплащането на наемната цена от наемателя – търговец може ли да служи като основание за откриване на производство по несъстоятелност” е решен в противоречие с решение № 212/14.02.2003г. по гр. д. № 2078/2002г. на ВКС, V г. о., е неоснователен. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като по този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 102/08.10.2009г. по т. д. № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 127/05.10.2011г. по т. д. № 1027/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ е задължението към молителя да произтича от търговска сделка, за което правно релевантни са качеството на длъжника като търговец и търговският характер на сделката. Поради това, че договорът за наем няма характеристиката на абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1 ТЗ, сделката следва да се определи като търговска съобразно въведеният от законодателя в чл. 286, ал. 1 ТЗ субективен критерий да е извършена от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. С оглед предвидената в чл. 286, ал. 3 ТЗ презумпция, ако касаторът [фирма] или длъжникът възразяват, че договорът за наем е свързан с упражняваното занятие, същите следва да оборят презумпцията като представят доказателства във връзка с възраженията. Като е приел, че правоотношението по сключения договор за наем на магазин е по търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, тъй като страните са търговци и договорът за наем на търговска площ е сключен във връзка с осъществяваната от ответника търговска дейност – търговия със стоки за широко потребление, включена в предмета му на дейност, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Относно посочените от касатора в т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 от изложението материалноправни въпроси /„стойности на коефициента за обща ликвидност от 0,9-1 или близки до единица обосновават ли неплатежоспособността на търговеца по смисъла на чл. 608 ТЗ”, „неплатежоспособен ли е търговец, който има коефициент на обща ликвидност близка до единица /между 0,9 – 1/ и не е спрял плащанията”, „по какъв начин и към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособност; допустимо ли е при определянето на началната дата на неплатежоспособност да се игнорира моментът на спиране на плащанията и в кои случаи”, „при наличие на извършвани значителни плащания към кредитори и съответно липса на „спиране на плащанията“, приложима ли е разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ; какъв е характерът на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ и какво е съотношението й с установената в чл. 608, ал. 2 ТЗ оборима презумпция; в хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ по какъв начин следва да бъде определена началната дата на неплатежоспособността“/ настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позоваването на противоречие с решение № 376/19.05.2005г. по т. д. № 730/2004г. на ВКС, решение № 1727/07.01.2004г. по т. д. № 844/2003г. на ВКС, решение № 183/25.07.2011г. по в. т. д. № 230/2011г. на Апелативен съд В. и решение № 17/06.02.2007г. по т. д. № 596/2006г. на ВКС, ТК, І т. о. е неоснователно.
Посочените материалноправни въпроси се отнасят до предпоставките и критериите за обявяване на търговско дружество в неплатежоспособност, откриване на производство по несъстоятелност и определяне началната дата на неплатежоспособността. В постоянната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК /решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/, се приема че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ представлява обективно финансово състояние на длъжника, изразяващо се в невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За да се прецени възможността на търговеца да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, следва да се прецени общото икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на съдебното решение, въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи финансовото състояние на длъжника и възможността му да изпълнява паричните си задължения към всички кредитори. От значение за икономическото състояние на търговеца са показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които представляват количествена характеристика на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения и когато същите са под единица е налице индиция за неплатежоспособността на дружеството. При преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения – бързоликвидното имущество. Освен показателите за ликвидност, има и други показатели, обуславящи финансовото състояние на търговеца – коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост, които характеризират степента на финансова независимост на търговеца от кредиторите. След анализ на показателите следва да се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството – за влошаване или за подобряване, като трябва да бъде отчетена и реалната способност на търговското дружество да обслужва краткосрочните си задължения, която е функция на действителната ликвидност на неговите краткотрайни активи. От значение е съотношението между обема на извършените от длъжника плащания и общия обем на изискуемите му парични задължения за съответните периоди, като изследването трябва да е за по-дълъг период от време, с оглед динамичния характер на актива и пасива на едно търговско дружество.
По посочените в т. 7 от изложението правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която установените от закона презумпции по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност, като в производството по чл. 625 ТЗ молителят – кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане, а в тежест на длъжника – ответник по молбата е да докаже /чрез пълно обратсно доказване/, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на останалите кредитори. За да се оборят презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, е необходимо да се установи какво е икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, с оглед изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране на плащанията. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е отчел не само коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, но и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, съобразил е липсата на достатъчно ресурси за осъществяване на търговската дейност и трайния характер на финансовите затруднения и е възприел за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2007г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
В съответствие със съдебната практика решаващият съдебен състав е анализирал събраните доказателства, съпоставил е извършените плащания към доставчици през периода 2007 – 2011г. и е констатирал, че намаляването на задълженията към различни доставчици е ставало за сметка на нарастване на задълженията по договорите за кредит през същия период поради просрочване на главниците и натрупване на договорни и наказателни лихви и надбавки, което е довело до влошаване на показателите на ликвидност, като още към 31.12.2007г. коефициентите на ликвидност са били под единица, ответникът не е можел с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си задължения, тази тенденция се е запазила, а към 31.12.2011г. значително се е увеличила.
Настоящият съдебен състав счита, че доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 3 от изложението правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал и не се е аргументирал защо счита, че посочените в т. 3 правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Евентуалният довод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по въпросите, посочени в т. 3 от изложението поради решаването им в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ също е неоснователен. Въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е обсъдил събраните доказателства /писмени доказателства и заключения на съдебно-икономически експертизи/ и въз основа на тях е извършил преценка на цялостното икономическо състояние на длъжника и е установил, че задълженията към свързани лица произтичат от заем, предоставен на дружеството от собствениците на капитала му, и поради правилно водене на счетоводството липсва основание за изключване на тези задължения от годишните баланси.
Доводът на касатора, че посочените в т. 6 от изложението правни въпроси са решени в противоречие с решение № 183/25.07.2011г. по в. т. д. № 230/2011г. на Апелативен съд В., ТО, е неоснователен и не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. От една страна, касаторът не е представил доказателства, че решението на Апелативен съд В. е влязло в сила. От друга страна, се касае до различни търговски дружества и различно финансово състояние. В посоченото решение е прието, че само фактът на значителен по размер привлечен капитал като източник на финансова ликвидност не може да обоснове неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, изследвано е общото финансово – икономическото състояние на длъжника и е констатирано, че показателят за обща ликвидност за финансовите 2007, 2008 и 2009г. е в стабилна норма, превишаваща препоръчителната стойност, дружеството е финансово автономно като коефициентите надхвърлят утвърдения норматив от 0,33, а коефициентът за финансова задлъжнялост варира около нормата единица. В настоящия случай привлеченият капитал също е разгледан във връзка с цялостното финансово-икономическо състояние на [фирма], но поради различните стойности на всички коефициенти на ликвидност и коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост и установяване, че намаляването на задълженията към различни доставчици е ставало за сметка на нарастване на задълженията по договорите за кредит през същия период поради просрочване на изискуемите главници и натрупване на договорни и наказателни лихви и надбавки, което е довело до влошаване на показателите на ликвидност, е направен извод за неплатежоспособност на ответното дружество и е определена съответната начална дата. Различният изход по двете дела се дължи на различни факти и обстоятелства, установени с конкретни доказателства по всяко отделно дело.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ТЗ не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 20.01.2014г. по т. дело № 3837/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ТЗ не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 20.01.2014г. по т. дело № 3837/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въззивният съд се е съобразил с практиката и е извършил комплексна преценка на цялостното икономическо състояние на длъжника съгласно решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, Второ т. о.
Доводът на касатора, че посочените в т. 6 от изложението правни въпроси са решени в противоречие с решение № 183/25.07.2011г. по в. т. д. № 230/2011г. на Апелативен съд В., ТО, е неоснователен и не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В посоченото решение е прието, че само фактът на значителен по размер привлечен капитал като източник на финансова ликвидност не може да обоснове неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, но