О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 07.01.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5236 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. Ж. П. и С. Н. Д., чрез пълномощника им адв. Хр. С., обжалват в срок въззивното решение от 28.03.2014 год. по гр. д. № 15231/2012 год. на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на М. С. Р.-Д. владението върху реални части от недвижим имот в [населено място], както следва: С. П. да предаде владението върху частта с площ от 300 кв. м. от имот с идентификатор 14831.6501.1003, заключена между обозначенията 1, Б, В, И, 1 по скицата от 25.01.2012 год. към съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство /л. 134/, а С. Д.- частта с площ от 300 кв. м. от имот с идентификатор 14831.6501.1004, заключена между т. т. А, 1, И, Г, А на същата скица, представляващи бившия имот с пл. № 680 в м. „Край село” по плана на [населено място], кад. лист Г-9-6-А.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за обезсилването му, респ. неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение се сочи наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като са формулирани процесуалноправни и материалноправни въпроси, в т. ч. е поставен и въпрос за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК при недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск. Поддържат липса на доказателства за цената на предявения иск с доводи за липса на идентичност между бившия имот пл. № 680 с площ от 600 кв. м., предмет на предявения иск, и имоти с идентификатори 14831.6501.1003 и 14831.6501.1004, за части от които е уважен ревандикационния иск против касаторите.
В представен писмен отговор М. Р.-Д., чрез пълномощниците й адвокатите Р. К. и А.. Ч., поддържат становище за недопустимост на касационното обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Приложимият закон за преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване е моментът на подаване на касационната жалба. В настоящия случай същата е постъпила на 13.05.2014 год. при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция ДВ бр. 100/2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК /исковата молба е постъпила на 28.06.2006 год./ ревандикационен иск съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се определя в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. От представеното удостоверение на [община] № 4358 от 16.08.2006 год. /на гърба на л. 20 от първоинстанционното производство/ се установява, че данъчната оценка на спорния имот – земя с площ 600 кв. м. в [населено място], е в размер на 2 019.60 лв. или цената на иска, върху която е събрана и дължимата държавна такса, е под минималния размер от 5 000 лв. Поради това обстоятелство въззивното решение е изключено от касационен контрол, съгласно действуващата към момента на подаване на касационната жалба разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК и по аргумент от параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год./.
Доводите на касаторите за обратен извод са неоснователни, тъй като се касае за приложение на процесуалния закон, изключващ от касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до посочения размер от 5 000 лв. Въпросът за цената на иска не може да се повдига в касационната жалба, тъй като е преклудиран, с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./. Поради това и поставеният от касаторите като процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил решаващия извод в обжалваното решение.
Поради това и касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а касаторите следва да понесат направените от ответницата по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие
С оглед този изход на делото не следва да се обсъжда наличието и на останалите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Ж. П. и С. Н. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, чрез пълномощника им адв. Хр. С., против въззивното решение от 28.03.2014 год. по гр. д. № 15231/2012 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
Осъжда С. Ж. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 3, ап. 86 и С. Н. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 8, ап. 47, и с посочения за двамата съдебен адрес, да заплатят общо на М. С. Р.-Д., съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: