О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София 08.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4168/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Д. от гр. К., подадена от пълномощника му адв. М, срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 338 от 11.07.2008г. по в.гр.д. № 965/2007г. в частта, с която е оставено в сила решение № 138 от 07.02.2007г. по гр.д. № 380/1995г. на Каварненския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл. 286 ГПК /отм./.
Ответницата по касация Р. Т. Н. от гр. Д. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника й адв. Ю писмено възражение моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли част от претенциите по чл. 286 ГПК /отм./ на Х. Д. срещу Р. Т. Н. въззивният съд е приел, че претендираните строителни работи в съсобствения имот по п. 2, 3 и 4 от молбата на Д. от 22.10.2004г. са извършени, но вземанията са погасени по давност. В съгласие с т. VІ от постановление № 6/1974г. по гр.д. № 9/74г. на Пленума на ВС те са станали изискуеми с предявяването на иска за делба – в случая на 25.05.1994г. От тази дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Исковете за присъждане на подобренията и разноските са предявени на 15.10.2004г. – много след изтичане на този срок и поради погасяването им по давност са неоснователни.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Х. Д. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Заявява, че същественият материалноправен въпрос за началото на погасителната петгодишна давност за вземанията за подобрения върху чужд имот е решен от съда в противоречие със съдебната практика. Прилага копия от решение № 3205/23.09.1959г. по гр.д. № 5150/59г. на ВС, І г.о. с което е прието, че вземането се погасява с изтичане на 5 години от окончателното извършване на делбата, тъй като противното би означавало в делбените производства претенциите за подобрения, направени от някои от сънаследниците да се отхвърлят поради изтекла давност, както и решения № 1297/11.05.1957г. по гр.д. № 2246/57г. на ВС, ІV г.о, № 675/15.03.1960г. по гр.д. № 518/60г. на ВС, ІІ г.о. в които е изразено становище, че погасителната давност за вземане за подобрения върху чужд имот започва да тече не от момента на извършване на подобренията, а от момента, когато подобрителят се лишава от владението на подобрения имот или от предявяване на иска за връщането му от последния. Прилага също копия от решения № 127/31.12.1981г. по гр.д. № 106/81г. ОСГК на ВС и № 441/12.04.1991г. по гр.д. № 1718/90г. на ІV г.о. ВС
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос за момента, от който започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения в чужд имот, е разрешен в ППВС № 6/74г., т. 13, в който смисъл са и част от приложените решения. Така например в решение № 441/91г. на ВС е прието, че изискуемостта на вземанията за подобрения върху чужд имот настъпва от момента на прекъсване на владението и превръщането му в държане или най-късно от деня, когато владението бъде смутено чрез предявяване на ревандикационен иск. От този момент започва да тече и погасителната давност. Посоченото от касатора решение № 3205/59г. е постановено преди издаване на ППВС № 6/74г. Въззивното решение е съобразено със задължителните указания, дадени в постановлението, поради което не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на същото решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 338 от 11.07.2008г. по в.гр.д. № 965/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: