О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
София,04.01. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 984/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. К. е обжалвала въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 24.03.2009г. по гр.д. № 125/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответникът В. С. С. не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на апартамент в гр. С., кв.”С” бл.26 вх.”А” ет.7 при равни права на основание чл.27 СК /отм./ По възражението на ответницата В. Г. К. за придобиване на дела на бившия й съпруг по давност е изложил съображения, че то е неоснователно, защото не е доказано към момента на издаване на констативния нотариален акт по реда на чл.483 ГПК /отм./ да е упражнявала фактическа власт за себе си върху целия имот в продължение на повече от десет години като предпоставка за настъпване на последиците на чл.79 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва , че съдът се е произнесъл по въпроса налице ли е започнало владение в полза на единия от съсобствениците от прекратената съпружеска имуществена общност след промяна на основанието за упражняване на фактическата власт. Касаторката се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК като посочва, че решението на въззивния съд противоречи на решения на ВКС № 265/2994г. , І г.о., 1154/2008г. V г.о., 238/2000г., І г.о., решение на ВС 239/1996г. , І г.о. В тези решения се приема, че промяната в намерението на съсобственика следва да бъде обективирана чрез предприемане на конкретни действия, с които той манифестира явно и недвусмислено, че упражнява фактическа власт за себе си.
Събразявайки се с тълкуването на чл.68 ЗС и за предпоставките за прилагане на презумпцията по чл.69 ЗС за своене от лицето, упражняващо фактическа власт върху чужд имот, съдът е приел, че след като ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата, тя е живяла там на правно основание и е следвало да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си. Съдът след обсъждане на гласните доказателствата и преценка на тяхната достоверност е приел, че такава промяна не е манифестирана, с оглед на което изводът му за неоснователност на правоизключващото възражение е съобразен с цитираната от касатора съдебна практика. Освен това от значение за основателността на възражението за придобивна давност съгласно чл.79 ал.1 ЗС е не само обективирана промяна в намерението, но и владение след този момент повече от десет години, каквото в случая съдът е приел за недоказано. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 24.03.2009г. по гр.д. № 125/2009г. по жалбата на В. Г. К. .
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: