О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр.София, 07.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 355/2009 год.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Ф” гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат И от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, ТО, 5-ти състав № 31/30.11.2008 год. постановено по т.д. № 1092/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски окръжен съд от 23.03.2007 год. по гр.д. № 706/2005 год., апелативният съд е отхвърлил предявените от ищеца-касатор срещу „Е” ЕАД /понастоящем „Е” ЕООД /гр. София искове: по чл.94 ал.1 вр.с ал.2 т.3 ЗАСП /в редакцията преди изменението с д.в.бр.99/2005 год./ за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за препредаване чрез кабел без разрешението на С. „Ф” през периода от 01.01.2005 г. до 01.03.2005 г. на български филми – обекти на авторски права излъчени в програмата на БНТ, както и иска по чл.95 т.1 от ЗАСП /в същата му редакция/ – за осъждане ответника да преустанови нарушението в бъдеще като прекрати неправомерното препредаване чрез кабел на български филми, включени в програмата на „К” „Т” на БНТ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че въззивния съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.18 ал.1 т.5, чл.21, ал.2 и чл.91 ЗАСП, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че препредаването по кабел на програмите на „К” и „Т” на БНТ с включените в тях аудиовизуални произведения – обекти на закрила по ЗАСП без съгласие на организацията за колективно управление на авторски права представлява нарушение по смисъла на закона, което следва да бъде санкционирано като се осъди ответника да преустанови това нарушение и заплати претендираното обезщетение. Поддържа се още, че фактическите и правни изводи противоречат на Д. 93/83 ЕИО от 27.09.1993 г. относно координирането на някои правила отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими при спътниковото излъчване в кабелното препредаване и на практиките по уреждане на този вид права, в останалите държави – членки на ЕС. В тази връзка се прави искане за отравяне на преюдициално запитване на основание чл.628 и 629 ГПК до Съда на Европейските общности за произнасяне по въпросите посочени в касационната жалба. Твърди се, че нормата на чл.21 ал.2 ЗАСП представлява норма от общностното право, която в конкретния случай подлежи на тълкуване и прилагане от националния съд в България съобразно установената в Европа съдебна практика.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.21 ал.1 и ал.2 ЗАСП свързан с уреждане на авторските права на аудиовизуални произведения при кабелно препредаване, който въпрос е решен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело. Излагат се доводи, че посоченият материалноправен въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото позовавайки се на липсата на съдебна практика в цитираната материя, поради което решението на ВКС ще бъде основополагащо за създаването на правилна съдебна практика, при уреждането на отношенията между носителите на права и кабелните оператори.
Ответникът по касационната жалба „Е” ЕООД /правоприемник на „Е” ЕАД /гр. София поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Третото лице-помагач БНТ гр. С. не ангажира становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречие от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на пъровинстанционното осъдително решение апелативният съд е решил спора по същество като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „Е” ЕАД, чийто правоприемник е „Е” ЕООД иск по чл.94 ал.1 и ал.2 т.2 от ЗАСП /в редакцията преди изменението с д.в.бр. 99/2005 г. действувала към момента на възникване на спорните правоотношения/ за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 3000 лева за нарушение на авторските права при препредаване чрез кабел без разрешението на С. „Ф” на български филми излъчени в програмата на „К” и „Т” на БНТ през периода от 01.01.2005 год. до 01.03.2005 год., както и обективно съединения иск по чл.95 т.1 /преди изменението с д.в.бр. 99/2005 год./ ЗАСП за преустановяване на посоченото нарушение, като се осъди ответника да прекрати в бъдеще неправомерното препредаване по кабел на посочените филми-обекти на авторскоправна защита. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е приел, че преди всичко не е доказано твърдението на ищеца, че през процесния период ответникът е препредавал по кабел посочените 136 български филма излъчени по плограмата на „К” и „Т” на БНТ, за които се претендира нарушение на авторските права, тъй като видно от заключенията на назначените две технически експертизи не съществува технически способ понастоящем да бъде установено препредаването на програмите на БНТ за минал период предвид липсата на записващи и регистриращи устройства. По делото не се спори, че „Е” е регистриран по Обща лицензия № 201/23.12.2003 год. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея. Регистриран е по Закона за далекосъобщенията /отм./ и има качеството на кабелен, а не на телевизионен оператор по смисъла на Закона за радио и т. , какъвто се явява БНТ и съгласно пар.2 ал.2 и ал.3 ПЗР на ЗД е длъжен да разпространява безвъзмездно предоставените национални и регионални програми на БНТ и БНР. Безспорно е също, че БНТ е заплатила на носителите на авторски права възнаграждение за излъчените в програмите й български филми. Вещите лица поясняват, че по принцип програмата се приема от сателит и се предава в кабелната мрежа на абонатите – т.е. сигналът от сателита и този, който се приема от крайния абонат е един и същ – невидоизменен. Всеки зрител, който разполага със сателитен приемник може да приема сигнала от сателит „EUTELSAT” и да гледа програмата „Т”, независимо дали е абонат на кабелна т. или разполага със своя собствена сателитна антена. Така на практика чрез задълженията въведени в Закона за далекосъобщенията /отм./ и Общата лицензия № 201 на КРС кабелните оператори осигуряват още един алтернативен способ за пренасяне и за по-качествено и плътно териториално покритие на програмата на БНТ. Касае се за първично /а не за вторично/ излъчване на един и същ телевизионен сигнал, който едновременно се разпространява по кабел без да се променя съдържанието или целостта на програмата или да се запише и предаде повторно. В тази връзка въззивният съд е приел, че „Е” не е извършвал преизлъчване или препредаване по кабел по смисъла на ЗАСП, а пренос на информация-телевизионна програма, която без да се променя или преобразува, се пренася изцяло в реално време от източника, поради което не е налице самостоятелен вид използуване на обектите на авторски права, и не се дължи отделно възнаграждение на авторите им. Анализирайки текстовете на чл.21 ал.1 и ал.2 и чл.91 ал.5 вр.с ал.1 ЗАСП / в редакцията им съществувала към момента на възникване на спорните правоотношения, съдът е направил решаващия извод, че в случая разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗАСП не намира приложение, тъй като се отнася към „препредаване” осъществявано от телевизионен, а не от далекосъобщителен оператор в каквото качество ответникът е осъществявал дейност през процесния период.
При тези данни и предвид изложеното в касационната жалба, в случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.21 ал.2 /в редакцията преди изменението в д.в.бр.99/2005 год./ ЗАСП и по-конкретно дали разпространението от ответника на телевизионни програми по кабел едновременно с излъчването и предаването им по БНТ през процесния период представлява „препредаване” по смисъла на ЗАСП и самостоятелен вид използуване на обекта на авторско право. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания.
Жалбоподателят не е обосновал довод, че въззивният съд е решел в противоречие с практиката на ВКС поставения съществен материалонправен въпрос и не е посочил решения, на които обжалваното решение противоречи. Липсва посочване и съответно – представяне на влезли в сила решения на други съдилища обективиращи противоречиво решаване на въпрос, поради което касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело, както неправилно твърди касатора.
Не е налице соченото основание за допустимост по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. В случая, освен че липсва противоречива съдебна практика по приложението на чл.21 ал.2 /в старата й редакция/ ЗАСП, налице е извършена през 2005 година законодателна промяна, като са изменени и допълнени нормите на чл.21 с нови ал.3,4 и 5 и на чл.91 с нови ал.3,4 и 5 ЗАСП и по този начин са отстранени евентуални неясноти в съществуващата към него момент нормативна уредба.
Неоснователно се явява искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности във връзка с цитираните текстове на ЗАСП. В случая не е налице хипотезата на чл.628 ГПК, тъй като не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Освен това спорните правоотношения са се развили преди 01.01.2008 год., когато България не е била член на Европейския съюз. В тази връзка цитираната Д. 93/83 ЕИО не намира приложение в конкретния случай. Що се отнася до съдържащите се в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, същите са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав № 31/30.11.2008 год.постановено по т.д. № 1092/2007 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: