О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 10.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело № 6287/2013 г.
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 вр.чл.286 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. И., [населено място], срещу разпореждане от 12.08.201 3г. по гр.д.№152/2013г. на Русенския окръжен съд, с което е върната като недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК касационната му жалба срещу решение №243/29.03.2013г., постановено по същото дело.
Жалбоподателят сочи, че съдът е постановил порочно определение, тъй като предявеният иск е неоценяем. Той касае право на собственост към минал момент и установяването му няма парична оценка.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че касационната жалба е подадена срещу решение, което има за предмет иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Този иск е с предмет правото на собственост върху гараж, находящ се в [населено място]. Цената на иска е под определения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК размер, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Обжалваното разпореждане е правилно. Касационното обжалване е недопустимо поради наличие пречките на чл.280,ал.2 ГПК. Предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и касае право на собственост върху недвижим имот – гараж. Цената на иска 4342,60 лева, видно от молба от 09.05.2011г /лист20/ на настоящия касатор и приложената към нея данъчна оценка. Налице е хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК /изм.ДВ,бр.100/2010г./, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.69,ал., т.2 ГПК и въпросът за цената на иска не е повдиган по реда на чл.70 ГПК. При това положение касационният контрол е недопустим. Като е върнал касационната жалба, въззивният съд е постановил законоъсобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено от касационната инстанция след преценката по допустимост на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 12.08.201 3г. по гр.д.№152/2013г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: