4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София,10.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.11 .2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1652/2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. А. М., чрез адв. П.С. – АК Б., против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 2180 от 18.04.2017 г., по гр.д.№20171200500040, с което е потвърдено решение № 6437 от 03.11.2016г., по гр.д.№ 544/2015 г. на Разложкия районен съд, в частта за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма] обективно кумулативно съединени частични искове: по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286 ЗЗД за разликата над 2 061.61 лв. до пълния предявен размер от 21600 лв. –дължимо брутно възнаграждение за възлагане на управлението на изпълнителен член на СД за периода 11.06.2012 г. – 28.07.2012 г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2015 г. до окончателното и изплащане; по чл.141, ал.7 ТЗ за разликата над сумата 6 382.35 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. – неизплатено обезщетение при прекратяване на договор за възлагане на управлението, поради придобиване право на пенсия за изслужено време и старост, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба -11.06.2015 г. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдените 619.03 лв. до пълния претендиран размер от 8 256.95 лв., обезщетение за забава за периода 01.07.2012 г. – 11.06.2015 г. върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение за м.юни 2012 г. и за периода 01.08.2012 г.-11.06.2015 г. за неизплатеното брутно трудово възнаграждение за м.юли на 2012 г., както и над сумата 1 867.71 лв. до пълния претендиран размер от 2341.12. лв. – обезщетение за забава върху главницата от 6 382.35 лв. за периода 28.07.2012 г.-11.06.2015 г..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените процесуални правила, свързани с преценката на събраните по делото доказателства –касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право: 1. „Може ли да се определи като „частичен” иска, предявен от ищеца срещу дружеството- работодател, с предмет претенция за вземане, основано на периодично плащане за възнаграждение за труд, с който иск се претендират конкретно определени вземания по конкретни периоди – претендира се възнаграждение за конкретен месец, при условие, че вземанията произтичат от едни и същи правопораждащи факти/ в исковата молба са описани всички вземания и основания, но е искано присъждане само за конкретни вземания?”; 2. „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличение по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на предявената част от вземането?” и 3. „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес, иск за горницата, произтичаща от това право?”
С оглед разрешаването на въпроси № 2 и № 3 се иска и спиране на делото, предвид наличие на висящо тълкувателно дело по същия пред ОСГТК на ВКС с № 3/2016 г.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с твърдение, че „ е налице противоречие на постановеното въззивно решение с практиката на ВКС”,тъй като съдът неправилно е „разтълкувал нормата на чл.181 ГПК”. За илюстрация на поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 193 от 04. 06. 2010 г., по гр.д.№1768/2010 г. на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3, т.1 ГПК/ДВ бр.86/2017 г./ въззивен съдебен акт, в частта му относно предявения главен частичен иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286 ЗЗД и в тази част е процесуално допустима.
В останалата и част по отношение на предявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.141, ал.7 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД касационната жалба е процесуално недопустима, предвид цената на всеки един от тях, която е под 20 000 лв. и процесуалното правило на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.86/2017г., поради което следва да се остави без разглеждане.
В изложението, депозирано към касационната жалба по чл.284, ал.3 от ГПК, в нейната допустима част, касаторът е формулирал въпрос с № 3, разрешението на който е предмет на образуваното пред ОСТК на ВКС тълкувателно дело № 3/ 2016 г. Предмет на разрешението по същото тълкувателно дело № 3/2016 г. е и въпрос № 2, но той е неотносим към конкретния правен спор. С оглед изложеното производството по делото следва да бъде спряно, поради наличие на предпоставките на чл.292 ГПК преди произнасяне по поддържаните от касатора основания за достъп до касационен контрол.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.292 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по т.д.№ 1652/2017 г., по описа на второ търговско отделение на ВКС, в частта по касационната жалба на Т. А. М. от [населено място], против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 2180 от 18.04.2017 г., по гр.д. № 20171200500040, с което е потвърдено решение № 6437 от 03.11.2016г., по гр.д.№ 544/2015 г. на Разложкия районен съд, в частта за отхвърляне на предявения срещу [фирма] обективно кумулативно съединен частичен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286 ЗЗД за разликата над сумата 2 061.61 лв. до пълния предявен размер от 21 600 лв. – дължимо брутно възнаграждение за възлагане на управлението на изпълнителен член на СД за периода 11.06.2012 г. – 28.07.2012 г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2015 г. до окончателното и изплащане до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на Т. А. М. от [населено място] с вх.№ 1856/23.05.2017 г. в останалата и част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. А. М. от [населено място] може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта за спиране на производството по делото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: