О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
[населено място], 11.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в закрито заседание на четвърти декември ,през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1892 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 95/18.04.2017 г. по т.д.№ 286/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 70/15.02.2016 г. по т.д.№ 124/2013 г. на Пловдивски окръжен съд,за отхвърляне на предявените обективно и пасивно субективно съединени искове,с правни основания чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ,против ответника [фирма] /в несъстоятелност/,за прогласяване,по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма],за нищожни,сделки по прехвърляне,след началната дата на неплатежоспособността – 30.12.2009 г., на имуществени права от масата на несъстоятелността на дружеството върху 37 бр. регистрирани международни търговски марки – в полза на приобретателя [фирма] / конституиран като съответник,производството спрямо който във въззивна инстанция е прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено с въззивното, необжалвано в тази му част /. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила: непроизнасяне по нищожност на атакуваните с исковете сделки, на общо основание – чл.26 ал.1 ЗЗД и неправилно приложение на нормата на чл.161 ГПК, предвид отказа на ответниците да представят намиращи се у тях частни документи, материализиращи спорните сделки, явяващи се от съществено значение за изхода на спора, от чието бездействие,според касатора, съдът е следвало да мотивира извод за сключване на сделките в устна форма, в противоречие с формата за действителност, съгласно чл.21 ал.3 ЗМГО / от последното се извежда и постановяване на решението в противоречие с материалния закон – преждепосочената норма /, както и сключването им като безвъзмездни сделки. При наличието на достатъчно данни за вписване в международния регистър при СОИС на нов притежател на марките – [фирма], според касатора съдът е бил длъжен служебно да събере доказателства относно основанието на прехвърлянето, след като се касае за приложението на императивна материалноправна норма, визираща основание за нищожност – чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ. Поради това,страната счита, че съдът е нарушил задължителните указания в ТР №1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Квалифицира произнасянето на въззивния съд като отказ да правораздава. Сочи и необоснованост на решението, но предвид обстоятелства неотносими към това основание за неправилност – отказа на съда да мотивира извод за нищожност на общо основание , респ. за безвъзмезден характер на атакуваните сделки, вкл. в противоречие с определение № 299/03.07.2015 г. на Апелативен съд – П., с което е упражнен инстанционен контрол върху определение № 316/10.02.2015 г. по т.д. № 124/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, като е отменено последното в частта му за връщане на исковата молба по предявените искове с правно основание чл.646 ал.2 т.2 ТЗ / в редакцията му преди изм. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г., приложима съгласно пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ от същата дата /.
Ответната страна – [фирма] / в несъстоятелност / – оспорва касационната жалба, като поддържа довода за недопустимост на въззивното решение и в тук обжалваната му част, предвид прекратената правосубектност, без наличието на универсални правоприемници / с ликвидация / на конституирания ответник [фирма] и предвид качеството му на задължителен с ответника [фирма] / в несъстоятелност / – другар по исковете с правно основание чл.646 ал.2 ТЗ. Акцентира на вида на нищожността по чл. 646 ТЗ, която е специфична – не по отношение на всички трети лица, а само по отношение на страните по нищожните, на основание съгласно разпоредбата, действие или сделка, което изключва допустимостта на конституиране на частни на заличения ответник правоприемници, по отношение на спорните имуществени права. Още повече, че за част от търговските марки прехвърлянето предхожда предявяването на иска, респ. е била налице изначална ненадлежност на конституирания ответник, дори да не би се приел предходния довод относно ненадлежна материалноправна легитимация.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано и останало висящо по предявени от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / против дружеството в несъстоятелност и [фирма] обективно алтернативно съединени искове по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ , спрямо които и съгласно пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ / обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. / е приложима заварената от измененията редакция на разпоредбите. Ищецът,твърдейки абсолютна неизвестност относно вида на сключените от дружеството в несъстоятелност сделки, поради липса на открита за това документация, изхождайки от вписване на права в Международния регистър при СОИС по отношение 37 бр. международни търговски марки / индивидуализирани в исковата молба / , в полза на [фирма], претендира установяване, по отношение кредиторите на несъстоятелността , нищожността на тези сделки , на основание чл. 646 ал.2 ТЗ , като извършени след началната дата на неплатежоспособност – 30.12.2009 г., видно от датите на преждепосоченото вписване, съответно : или като безвъзмездни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността / т.2 / или като възмездни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото / т.4 /. С оглед установяване на вида на сделките ищецът се е снабдил със съдебно удостоверение, което да му послужи пред Международното бюро при СОИС,за снабдяване с документите /договори/, въз основа на които е извършено вписването, но не е представил резултат от използването му. Същевременно е настоявал за изискване от ответниците на тези документи, в качеството им на частни такива, от съществено значение за спора. След първоначален отказ, първоинстанционният съд е уважил искането, но ответникът [фирма] / в несъстоятелност / не е представил такива, позовавайки се на предадена изцяло на синдика търговска документация на дружеството. Разпитана в съдебно заседание, изпълнителната директорка на дружеството е заявила, че няма спомен имало ли е и какъв е бил начина на прехвърляне на правата върху процесните търговски марки, в полза на втория ответник.Същият е заличен като правен субект на 15.09.2015 г. – преди да му бъде указано представянето на документите, в които са материализирани сделките по прехвърляне на правата върху търговските марки и преди даване ход на устните състезания по делото – в открито заседание от 14.01.2016 година. Последователно ответниците са отказвали съдействие относно индивидуализиране времето и вида на прехвърлителните сделки, като заличеният ответник е възразил най-общо,че липсва прехвърляне на права след датата на неплатежоспособността, тъй като още преди тази дата дружеството в несъстоятелност не се легитимира като носител на правата върху търговските марки.С оглед последното, ищецът – с допълнителна искова молба – е предявил за разглеждане инцидентен установителен иск, за установяване правата му върху търговските марки ,в периода от началната дата на неплатежоспособността до датата на вписването на права на втория ответник върху същите в Международния регистър при СОИС, по реда на Мадридската спогодба. Съдът е отказал да го приеме за разглеждане.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете,като неоснователни. Счел е, че не се доказва вида / безвъзмездна или възмездна/ на сделките , макар да приема за установено времеизвършването им след началната дата на неплатежоспособността.Приел е,че неоказаното от ответниците съдействие предпоставя прилагане последиците на чл.161 ГПК, но в случая е невъзможно да бъде обоснован еднозначен извод относно вида, вкл. относно цената на сделките, ако биха се счели възмездни, за преценка на фактическия състав по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, изискващ и установяване ,че даденото надхвърля значително стойността на полученото.
С въззивната си жалба ищецът е въвел довод за съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, който и при прилагане последиците на чл.161 ГПК ,указани на ответниците, е следвало да приеме за установен безвъзмезден характер на сделките и нищожността им „ на общо основание „ – чл.26 ал.1 ЗЗД. С довода, че всяко трето лице може да обоснове правен интерес от атакуване на нищожна сделка, без да оспорва липсата на уредена в ТЗ легитимация за синдика на дружество в несъстоятелност, да предявява общите искове за нищожност , ищецът счита, че има такъв правен интерес ,макар и не непосредствен. Оспорва правилността на приложението на чл.161 ГПК от първоинстанционния съд, като счита, че от това процесуално поведение на ответниците , съдът е бил в правомощието си да мотивира от една страна безвъзмездност на сделките, от друга – нищожност, поради липса на обективиращи ги документи, при изискуемост на писмена форма за действителност / чл.21 т.3 ЗМГО /. Не на последно място, въззивникът – ищец се позовава на несъобразени от съда, при произнасянето му, конкретни негови твърдения, спрямо които именно съдът е следвало да приложи последиците на чл.161 ГПК, а именно : че сделките са безвъзмездни, алтернативно – че са сключени при цена на прехвърлено право върху търговска марка от 1 лв., при обща пазарна стойност на правата върху всички процесни търговски марки – 1 000 000 лева. В хода на въззивното производство, [фирма] /в несъстоятелност/ е противопоставило възражение за неправосубектност на ответника [фирма].
Въззивният съд, изхождайки от обстоятелството,че [фирма] е заличено от търговския регистър преди постановяване на въззивното решение,след ликвидация, респ. без универсални правоприемници, е отказал конституирането като такива на дружествата, посочени от ищеца във въззивното производство, имащи качеството на частни правоприемници /по отношение някои от търговските марки дори преди предявяването на исковата молба /, спрямо които чл.227 ГПК е неприложим. Прекратил е въззивното производство спрямо този ответник и обезсилил първоинстанционното решение , но само в частта му, с която са отхвърлени по отношение на този ответник, предявените искове, с алтернативни правни основания чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ. Спрямо ответника [фирма] / в несъстоятелност / въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение, позовавайки се на идентични съображения относно последиците при прилагане на чл.161 ГПК. Паралелно е мотивирал неоснователност на част от исковете и предвид предявяването им за имуществени права върху търговски марки, с които приобретателят [фирма] се е разпоредил преди предявяването на исковете. За 12 от търговските марки / посочени на стр.10 от въззивното решение / – тези за които въззивникът–ищец не поддържа доводи за въззивно обжалване,поради липса на частно правоприемство в полза на трети лица – съдът установява изтекъл срок на регистрация, респ. погасени с прекратяването на действието на регистрацията имуществени права на заличения ответник.Съдът е акцентирал на обстоятелството, че последиците на чл.161 ГПК по начало са неприложими спрямо заличения ответник, тъй като правосубектността му е прекратена предходно на уведомяването му за определението на съда по чл.190 ГПК.Основният довод,обаче, е приложението на чл.161 ГПК, за което поведението на първия ответник предоставя безспорно основание, но което не позволява в случая еднозначен извод относно вида на прехвърлителните сделки и същественото им съдържание, в случай , че са били възмездни. Доводите му във въззивната жалба са счетени за неоснователни и конкретно – задължението на въззивния съд да се произнесе за нищожността на сделките на общо основание – чл.26 ал.1 ЗЗД.Съдът се е обосновал с това, че това би било нарушение на диспозитивното начало в процеса, тъй като предпоставя различно правно основание на исковете, спрямо въведените с исковата молба. Като последица от негодността на правните последици от приложението на чл.161 ГПК, да обосноват конкретен вид, вкл. форма на сключените сделки, би било и неустановимо конкретното основание на нищожността, съгласно чл.26 ЗЗД. Съдът се мотивира и с неуредена от ТЗ специална легитимация на синдика, да предявява искове за нищожност на сключени от дружеството в несъстоятелност сделки, на общите основания за нищожност , уредени в ЗЗД.
В раздел първи от изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът не формулира надлежен – в съответна въпросителна форма – въпрос , но такъв е еднозначно изводим от съдържанието,в следния смисъл : Задължен ли е , при предявени искове по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 ТЗ / в редакцията им преди изм. обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./, съдът / ако не би установил основателност на същите / да се произнесе по иск за установяване на нищожност на основание,предвидено в чл.26 ЗЗД? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 208 по гр.д.№ 6302/2013 г. на ІV г.о. на ВКС и с ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС / очевидно с т.1 и т.3 от същото /. В раздел втори от изложението по чл.280 ал.1 ГПК е формулиран въпроса : Нищожна ли е устната сделка за прехвърляне на изключителни права върху регистрирани марки ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – поради значение на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Всеки от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, във връзка със задължителните указания в т.1 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС : не съставлява правен въпрос, отговор на който да е бил решаващ за изхода на правния спор. Решаващ е извода на съда, че непредставянето на доказателства, от които да бъдат индивидуализирани атакуваните по реда на чл.646 ал.2 ТЗ сделки, вкл. съобразявайки поведението, при това само на ответника [фирма] / в несъстоятелност /, тъй като приложението на чл.161 ГПК спрямо втория ответник е изключено, с оглед приложението на чл.190 ГПК спрямо същия след прекратяване правосубектността му, не позволява само от това поведение да би бил обоснован еднозначен извод относно вида на сделките и съдържанието им, вкл. досежно съществен елемент – цената – в случай, че биха се установили възмездни. Приложението на чл.161 ГПК – впрочем, уредено от законодателя единствено досежно конкретно твърдени от страната ф а к т и , релевантни за спора, а не относно твърдяна от същата квалификация на сделки и съдържание на правоотношения – е в основата на извод за неустановим вид и съдържание на сделките.Този извод,обаче, не е еднозначен на извод за сключена сделка в устна, противно на задължителната, съгласно чл.21 т.3 ЗМГО, писмена форма, а оттук и на извод за нищожност на сделката, като несключена в съответна форма за действителност / чл.26 ал.1 ЗЗД /,доколкото и друго основание за нищожност, по реда на чл.26 ЗЗД, касаторът не твърди.Само на това основание поставените въпроси са напълно ирелевантни, като необосновани биха били и допълнителните селективни критерии към всеки от тях. ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 и т.3 – не дава отговор на поставения първи въпрос, който не касае задължението на съда, неограничено от процесуалните преклузии, за инцидентно произнасяне по приложението на императивна материалноправна норма, какъвто характер имат нормите уреждащи нищожност на сделки и действия. В конкретния случай ищецът се домогва да подмени правното основание на исковете, ирелевирайки значението на въведената от него нищожност, с такава на друго, при това също неустановено от съда, основание. Решение № 208 по гр.д.№ 6302/2013 г. на ІV г.о. на ВКС дава отговор на съвършено различен правен въпрос. Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика, в отговор на поставения правен въпрос или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването на такава норма, като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.Такава норма, респ. предпоставки , изложението не посочва.
Предвид преждеизложеното, няма обосновано касационно основание за допускане касационното обжалване, по проверка на правилността на въззивното решение.Доколкото,обаче, въпреки качеството на задължителни другари на страните по атакуваната по реда на чл.646 ТЗ сделка / така реш.№ 248 по т.д.№ 224/ 2010 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, за отхвърлянето на исковете срещу ответника [фирма] / в несъстоятелност / – прехвърлител по сделките, обезсилвайки същото само спрямо ответника – приобретател [фирма], предвид прекратената му правосубектност, касационното обжалване ще следва да се допусне, поради вероятна недопустимост на въззивното решение, в обжалваната му част.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 / 18.04.2017 г. по т.д.№ 286/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: