3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 10
София, 13.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 5733/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
Образувано е по частна жалба вх. № 9173/21.03.2015 г., подадена от Ж. И. Докторова срещу определение № 626 от 20.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1316/2014 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искане за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена частна жалба № 29504/21.10.2014 г. срещу разпореждане № 7710/08.09.2014 г. за връщане на частна касационна жалба срещу определение № 2045 от 14.07.2015 г. като просрочена.
Жалбоподателката иска отмяна на обжалвания съдебен акт с довод за неправилност на фактическите констатация на въззивния съд относно наличието на средства за ангажиране на адвокатска помощ.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС като въззивна инстанция съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 95, ал. 5 ГПК съдебен акт.
Производството пред Варненския районен съд по гр. д. № 11634/2013 г. е започнало по искова молба на [фирма] [населено място], подадена по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване спрямо Ж. И. Докторова съществуването на вземане от продажба на електрическа енергия, в размер на 1 283.19 лева главница за периода от 11.02.2011 г. до 12.04.2012 г., и 180.42 лева мораторна лихва.
В писмения отговор ответницата е оспорила иска по допустимост и основателност и е поискала предоставяне на правна помощ за водене на делото. Предявила е насрещен иск за сумата 4 500 лева обезщетение за вреди от неправомерни действия на ответника при доставката на електрическа енергия, като е поискала освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски.
С определение № 1912/04.02.2014 г. районният съд оставил без уважение исканията по чл. 94 и чл. 83, ал. 2 ГПК. Искането за отмяна на това определение при основанията по чл. 253 ГПК е оставено без уважение с определение от 18.03.2014 г.
По подадена от Докторова частна жалба вх. № 9408/14.04.2014 г. е постановено определение № 2045/14.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1316/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което горното определение – по исканията за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и разноски, е потвърдено.
Подадената срещу този съдебен акт частна касационна жалба № 24193/25.08.2014 г. е върната като просрочена с разпореждане № 7710/08.09.2914 г. по ч. гр. д. № 1316/2014 г. на Варненския окръжен съд, с мотив, че при лично връчено на 11.08.2014 г. съобщение, едноседмичният срок е изтекъл на 18.08.2014 г. – присъствен ден.
Това разпореждане е обжалвано от Ж. Докторова с частна жалба № 29504/21.10.2014 г. в срок /пощенско клеймо от 20.10.2014 г./, като е заявено и искане за предоставяне на правна помощ за оставяне без движение на същата жалба. Впоследствие е представено допълнение към жалбата вх. № 30658/30.10.2014 г., което с молба вх. № 32268/14.11.2014 г. страната е определила като искане за възстановяване на срок за подаване на молба за възстановяване на срок за обжалване на определение № 2045 от 14.07.2015 г. С оглед тези изявления, ВКС не дължи произнасяне по частна жалба № 29504/21.10.2014 г., която следва да се счита оттеглена с последващите допълнение и молба, в които се съдържа и признание на факта на просрочие на частна касационна жалба № 24193/25.08.2014 г.
С определение № 626/20.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1316/2014 г. въззивният съд отложил администрирането и произнасянето по искането за възстановяване на срок до произнасянето по частна жалба вх. № 29504/21.10.2014 г., но се произнесъл по съдържащото се в същата жалба искане за предоставяне на правна помощ, оставяйки го без уважение.
Определението е обжалвано с частна жалба № 9173/21.03.2015 г. като в нея отново се съдържа искане за правна помощ за оставянето й без движение, което окръжният съд оставил без уважение с определение № 1065 от 27.03.2015 г.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., се произнася в това производство именно по частна жалба № 9173/21.03.2015г., която по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
За да остави без уважение искането на страната за предоставяне на правна помощ, въззивният съд приел, че в случаите на търговски дела съгласно чл. 24, т. 3, предл. 1 от Закона за правната помощ /ЗПрП/ не се предоставя правна помощ, както и, че страната не е успяла да докаже липсата на достатъчно средства за ангажиране на адвокат.
Тези изводи са неправилни.
Съгласно чл. 23 ЗПрП правна помощ във вида на процесуално представителство, освен в изрично предвидените от закона случаи на задължителна адвокатска защита, се предоставя и по преценка на съда, извършвана въз основа на доказателства от съответните компетентни за това органи, за липса на достатъчно средства у страната за заплащане на адвокат. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПрП съдът извършва тази преценка съобразно комплексен критерий, включващ отчитане на доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото му състояние /удостоверено с декларация/, семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства.
Във връзка с поредните си искания за предоставяне на правна помощ жалбоподателката многократно е представяла по делото доказателства досежно посочените в чл. 23, ал. 3 ЗПрП обстоятелства. Още в първоинстанционното производство е представила доказателства /л.л. 74 – 83/, които окръжният съд е преценил неправилно и е направил извод, че страната не е доказала липсата на средства за ангажиране на адвокат. От приложените документи е видно, че жалбоподателката е разведена, че е била личен асистент възрастния си баща по трудов договор № 49 от 29.03.2013 г. с [община] със средномесечното възнаграждение, ненадхвърлящо 260 лева /под установената за страната и периода минимална работна заплата/, не получава доходи от други източници, не притежава моторни превозни средства, [фирма], в което е съдружник, е със спряна дейност, няма парични влогове, двата недвижими имота, които притежава – апартамент и дворно място, са обект на принудително изпълнение, като вторият вече е изнесен на публична продан.
От всичко това може основателно да се заключи, че към момента на произнасянето на окръжния съд по искането за правна помощ страната не е разполагала със средства, за да ангажира лично адвокатска защита. От представените впоследствие доказателства този извод не може да бъде променен и липсата на средства е налице и към настоящия момент – бащата на Докторова е починал на 02.05.2015 г., с което договорът й с [община] като личен асистент е прекратен, а с това – и източникът й на средства; самата тя вече е безработна, с влошено здравословно състояние, което налага и болнични престои. Разпоредбата на чл. 23, т. 4, предл. 1 ЗПрП в случая е неприложима с оглед предмета на първоначално предявения иск – вземане от продажба на електрическа енергия с потребител физическо лице, и по аргумент от чл. 318, ал. 2 ТЗ, а насрещният иск е за обезщетение за вреди от неправомерни действия на дружеството.
В обобщение, искането за предоставяне на правна помощ, направено за първи път по делото с отговора на исковата молба, както и това, по което се е произнесъл въззивният съд, е основателно, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за провеждане на процедурата по определяне и назначаване на адвокат от Националния регистър за правна помощ, след което да се произнесе по молбата на Докторова за възстановяване на срок.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 626 от 20.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1316/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която искането на Ж. И. Докторова за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на Ж. И. Докторова под формата на процесуално представителство за водене на делото.
ИЗПРАЩА делото на Варненския окръжен съд за провеждане на процедурата по определяне и назначаване на адвокат от Националния регистър за правна помощ, след което да се произнесе по молбите на Ж. И. Докторова за възстановяване на срок вх. № 30658/30.10.2014 г. и вх. № 32268/14.11.2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: