Определение №10 от 13.1.2020 по гр. дело №1345/1345 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр.София, 13.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1345/19 г., намира следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от 25.10.19 г. от ответниците по касационна жалба Е. Р. и С. В. за допълване на постановеното на 7.06.19 г. определение по делото с присъждане на сторените от тях за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на касационната жалба и удостоверени с приложено адвокатско пълномощно, по представен списък.
Ответницата по молбата М. И. я оспорва като недопустима, защото не е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, считано от влизане в сила на окончателния съдебен акт.
ВКС намира следното по искането за разноски: С определението по делото от 7.06.19 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Иванова срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7318/17 г. Определението подлежи на обжалване, но не е обжалвано и е влязло в сила. Препис от него е връчен само на касаторката. В ТР №6/13 г. ОСГТК, т.14 е прието, че началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
В случая ответниците по жалба нямат интерес от обжалване на определението, няма и данни да са узнали за него чрез връчването му или по друг несъмнен начин в ден, по- ранен от посочения в молбата – 25.10.19 г. Поради това възражението на ответниците по молбата за разноски за просрочието й е неоснователно.
Молбата е допустима и основателна – разноските са поискани от ответниците с отговора на жалбата и размерът им от 500 лв. е удостоверен с приложеното към отговора пълномощно. Затова следва да се присъдят на ответниците по жалба/ сега молители/ на осн.чл.78, ал.4 и по реда на чл.248 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА постановеното по делото определение № 462 от 7.06.2019 г. като ОСЪЖДА М. М. И. да заплати на Е. М. Р. и С. М. В. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top