ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№10
София, 14.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1182/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 14.11.2008 год. по гр. д. № 1158/2008 год., с което е оставено в сила решение от 25.02.2008 год. по гр. д. № 6466/2007 год. на Варненския районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението извършено със заповед № 63 от 08.06.2007 год. на управителя на „Ф” О. гр. В. за прекратяване на трудовото правоотношение с И. Г. Д. за длъжността „автомонтьор” по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 КТ, същият е възстановен на заеманата при уволнението длъжност и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа в размер на 933,75 лв. на основание чл. 225, ал. 1 КТ и иска е отхвърлен за разликата над уважения от първоинстанционния съд размер 1312,77 лв. до пълния претендиран размер 3000 лв., като въззивният съд отменил решението на първоинстанционния съд по иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 933,75 лв. до 1312,77 лв. и го отхвърлил за сумата от 379,02 лв. и изменил решението в частта за разноските, като осъдил „Ф” О. гр. В. да заплати на И. Г. Д. сумата 195 лв. разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от иска. Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която въззивният съд занижил обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и в частта за разноските.
Подадена е и насрещна касационна жалба от „Ф” О. гр. В. против въззивното решение Варненския окръжен съд № 1* от 14.11.2008 год. по гр. д. № 1158/2008 год. в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима.
С касационната жалба ищецът Д обжалва въззивното решение в частта, с която съдът „неоснователно е занижил” определено обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, т. е в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 933,75 лв. до 1312,77 лв., или за сумата 379,02 лв.
Според чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
В настоящия случай обжалваемият интерес не надхвърля определената от закона граница, над която касационното обжалване е допустимо, поради което касационната жалба, като насочена срещу решение законодателно изключено от касационно обжалване е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По насрещната касационна жалба.
Насрещната касационна жалба сезира съда условно. Тя не се разглежда, ако не бъда разгледана касационната жалба – чл. 287, ал. 4 ГПК. Следователно жалбата срещу решението в частта, с която е уважен иска по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 933,75 лв. има характер на насрещна касационна жалба и не подлежи на разглеждане, тъй като не е допуснато разглеждане по същество на касационната жалба. Жалбата срещу въззивното решение в частта му, с която са уважени неоценяемите искове чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ има характер на касационна жалба и подлежи на селекция по допускане на касационно обжалване, според критерийте на чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК.
Към касационната жалба е приложено изложение за допускане на касационно обжалване, което не съдържа изведен правен въпрос обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен (материалноправен или процесуалноправен) въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната вола на съда, обективирана в решението. Когато изложението не съдържа такъв въпрос, касационният съд не може да го изведе от данните по делото, тъй като би упражнил служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, по отношение на които допуска касационно обжалване е основание да не се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната му част.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Г. Д. против въззивно решение № 1* от 14.11.2008 год. по гр. д. № 1158/2008 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 ГПК за разликата над 933,75 лв. до 1312,77 лв. и в частта, с която е първоинстанционното решение е изменено и „Ф” О. гр. В. е осъдено да заплати на И. Г. Д. разноските за двете съдебни инстанций в размер на 195 лв.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 14.11.2008 год. по гр. д. № 1158/2008 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ