О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 15.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 4628 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. Н. – У. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. Р., срещу определение № 2825/31.08.2017 г. по ч. гр. д. № 3443/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.02.2017 г., постановено по гр. д. № 2085/2012 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба И. Н. М. и Л. И. М., в който изразяват становище, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано, поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, респ. изразяват становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 20.02.2017 г., постановено по гр. д. № 2085/2012 г. на Софийския градски съд, с което е допълнено определение от 06.04.2016 г. постановено по същото дело, в частта му за разноските като жалбоподателката е осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски за съответната инстанция, в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и 750 лева – депозит за вещо лице.
За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото като от правно значение е дали съдебните разходи са извършени след получаването на препис от исковата молба и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Изложени са съображения, че в конкретния случай ответниците своевременно са поискали присъждане на разноски като по делото са налице и доказателства, че такива действително са направени, а именно договор за правна защита и съдействие от 28.06.2012 г. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и вносна бележка от 26.09.2014 г. за платен депозит за СГЕ по делото в размер на 750 лв. Изложени са решаващи мотиви, че макар и да не са представили списък по чл.80 ГПК, съгласно разясненията на т.8 от ТР № 6/2013 год. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски има относителна самостоятелност, като при направено искане за присъждане на разноски, съдът е длъжен да се произнесе по отговорността за тях и това произнасяне не е обусловено от представяне на списък по чл.80 ГПК. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. преди изменението ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на частната касационна жалба – 26.09.17г. и § 74 ПЗР на ЗИД ГПК/. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, в отклонение от задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните: 1.Какво е правното значение на списъка по чл. 80 ГПК и 2. Следвало ли е производството по частната жалба за разноските да бъде прекратено и жалбата да бъде присъединена към частната жалба срещу прекратителното определение.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос не е разрешен от въззивният съд в противоречие, а изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и цитираното от касатора ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните указания на т. 8 от това тълкувателно решение липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В конкретния случай, първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно заявената претенция на ответниците за разноски с прекратителното определение, поради което след като е бил сезиран с молба по реда на чл. 248 ГПК, е допълнил същото като е присъдил направените от тях разноски. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Вторият формулиран от жалбоподателката правен въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт, респ. не е от обуславящо изхода на спора значение поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Освен това представената във връзка с този въпрос съдебна практика се отнася до различни хипотези и противоречие с нея не е налице. В случая произнасянето по молбата по чл.248 ГПК от първоинстанционния съд с определение е направено след влизане в сила на определението за прекратяване на делото, поради което производството по обжалване на първото определение не е могло да се присъедини към производството по обжалване на второто определение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 2825/31.08.2017 г. по ч. гр. д. № 3443/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 2825 от 31.08.2017 г. по ч. гр. д. № 3443/17 г. на Софийския апелативен съд, 7 с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: