2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10
София, 23,01,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 6 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т.-три Е.-София против решение от 29.07.2011 г. по гр.д. № 497/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 3.11.2009 г. по гр.д. № 41713/2009 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу П. В. Т. и З. Ш.-Т. искове за заплащане на сумите: 8 734.16 лв. на основание чл.266 ЗЗД и 1 265.84 лв. на основание чл.86 ЗЗД, като неоснователни. Присъдени са и разноски.
Ответниците Т. са подали отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК, като претендират за разноски, но няма доказателства за платени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела.
Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие.
Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок.
По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационната жалба на Т.-три Е.-София против въззивно решение от 29.07.2011 г. по гр.д. № 497/2010 г. на СГС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: