О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
Гр. София, 25.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2119/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския РС по гр.д.№ 3885/2015 г. от 27 октомври 2015 г., потвърдено с Решение № 91/3 юни 2016 г. на Русенския окръжен съд, ТО, в обжалваната от Й. А. Н. част, с която е осъдена да заплати на [фирма] София сумата 3643,60 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 15 август 2011 г., сумата 265,98 лв., представляваща договорна лихва върху нея за периода от 15.4.2013 г. до 23 март 2015 г., законната лихва върху главницата от 15.6.2015 г. до окончателното й плащане и 521,94 лв. разноски по делото.
Молбата по чл.303, ал.1 т.4 ГПК е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна и съдържа твърдения за постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи, както и искане за спиране на производството до постановяването на тълкувателно решение по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК по въпроси, свързани с отмяната на влезли в сила решения по реда на Глава двадесет и четвърта ГПК, предвид обстоятелството, че един от въпросите, по които предстои да се произнесе ВКС е „Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК във вр.с чл.307, ал.4 ГПК и същият се явява преюдициален за настоящия спор. Представено е Решение № 1532/22.10.2014 г. на Русенския РС по гр.д.№ 1619/2014 г.
[фирма] изразява становище за неоснователност на молбата а отмяна и на искането за спиране на производството по нея.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.229 и сл. ГПК не намират приложение в производството по Глава двадесет и четвърта на ГПК за отмяна на влезли в сила решения, доколкото спирането на производството се дефинира в правната доктрина като процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иска, а при извънредните способи за отмяна на влезли в сила решения не е налице висящо исково производство, подлежащо на спиране. Решението по цитираното тълкувателно дело не е основание за спиране на производството по чл.229 ал.1 т. 4 ГПК и искането следва да бъде оставено без уважение.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал.1 т. 4 ГПК, съдържа конкретни твърдения с оглед въведеното основание за отмяна, съобразена е с изискванията на чл.260 и 261 ГПК, към които изрично препраща чл.306 ГПК, и препис от нея е връчен на насрещната страна.
Предвид изложеното следва да се приеме, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.307 ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. А. Н. за спиране на производството по т.д.№ 2119/2016 г., предявено с молбата й за отмяна по реда на чл.229, ал.1 т.4 ГПК.
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Й. А. Н. с вх. № 35112/7.9.2016 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския РС по гр.д.№ 3885/2015 г. на РС Русе.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: