О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 04.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 966 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
М. Г. С. и Й. Ц. С., чрез процесуалният им представител адвокат П. З. от САК, обжалват в срок въззивното решение от 8.04.2011 год. по гр. д. № 767/2010 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.07.2009 год. по гр. д. № 12737/2005 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Т. Г. О. и Д. К. О. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване между тях, че М. С. и Й. С. притежават право на собственост по наследство и реституция по ЗСПЗЗ върху 2 267/3 160 ид. ч. от УПИ * в [населено място], район „М.”, [улица] км., съответствуващ на п. * в кв. 11 с площ 3 160 кв. м., при съседи: *, от две страни улица, локално платно на [улица].
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В съдържащото се в жалбата изложение са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторите поддържат най-общо, че произнасянето на въззивния съд по въпросите за материалноправната им легитимация като собственици на възстановените в стари реални граници имоти, за допустимостта на косвения съдебен контрол върху постановените решения по административните спорове, въз основа на които са издадени и решенията на поземлената комисия, както и за пречките да се възстанови правото на собственост в хипотезите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. и задължителната такава, обективирана в ТР № 2/96 год. и № 6/2006 год. на ОСГК, като считат и, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Т. О. и Д. О. , чрез адв. П. Г., в представения писмен отговор считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски.
Третото лице – помагач на ответниците – [фирма] не е взело становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че същите не са налице. Съображенията за този извод са следните:
Предмет на установителния иск е част от УПИ *, идентична с възстановените на ищците, сега касатори, като наследници на бившия собственик С. П., три ниви, предмет на представените решения на ПК – М. №№ 333 от 5.04.2002 год., 334 от 10.03.2003 год. и 335 от 11.02.2002 год., по изработения помощен план.
За да отхвърли предявения иск против ответниците, намиращи се в спорния имот на основание покупко-продажба с нот. акт № */2001 год. от [фирма], въззивният съд приел, че е налице пречката по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделските имоти, тъй като същите са засегнати от мероприятието – изграждане на З., поради което и представените решения на поземлената комисия не могат да легитимират ищците като собственици. Приел, че при възникналия спор за собствеността има правомощието да провери, чрез косвен съдебен контрол, съответствието на решенията на органа на поземлената реституция със ЗСПЗЗ, тъй като ответниците не са били страна в приключилото административно производство, поради което и имат право да възразят срещу издадените в него административни актове, като от събраните доказателства се установява, че възстановените имоти попадат в одържавените през 1969 год. 135 дка, отредени за строеж на З.. Това мероприятие е осъществено чрез комплексно и свързано осъществяване на строителство в отредения терен, включващо сгради, подземни и надземни съоръжения, инфраструктура и озеленяване, поради което и издадените решения на ПК са материално незаконосъобразни и не могат да легитимират ищците като собственици, а разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е неприложима в случая.
С оглед изложението на касаторите при преценката на касационния съд за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се посочи, че подържаните доводи имат характер на касационни оплаквания, въпреки позоваването на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Действително въпросът за липсата на материалноправната легитимация на ищците въз основа на представените решения на поземлената комисия е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, но липсват съображения за обосноваване на противоречието му с представената съдебна практика, така и за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да се приеме наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касацията. Дали е налице възстановяване на собствеността при наличие и на проведено административно производство, дали е проведено мероприятието, при положение, че не е налице законно строителство в спорния имот, и дали намира приложение чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 17а ЗППДОбП /отм./ не представляват правни въпроси по смисъла на закона, съгласно даденото в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС тълкуване, а доводи по същество на спора, вкл. и по фактически въпроси, и по правилността на направените от въззивния съд правни изводи. Същите подлежат на обсъждане при разглеждане на делото след преценката за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му.
Касаторите са представили част от посочената съдебна практика, в противоречие с която според тях е обжалваното решение. Д. е неоснователен, тъй като първото от тях Р № 971 от 27.10.2008 год. по гр. д. № 3343/2007 год. на І г. о. на ВКС е неотносимо към въпросите, обусловили изводите на въззивния съд, тъй като касае спор между възстановен собственик и ползувател и в него не е обсъждан въпроса за пречки за възстановяване на собствеността. Липсва противоречие и с решението № 391 от 31.03.2003 год. по гр. д. № 298/2002 год. на ІV г. о. на ВКС относно пречката по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални граници „в хипотезата на застроена земя като комплекс от строителни дейности, като в случая, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законността на строителството”. Последното представено решение № 122 от 17.03.2006 год. по гр. д. № 2436/2004 год. на ІVа г. о. на ВКС също е неотносимо, тъй като правните изводи в обжалваното решение не са обусловени от произнасяне по възражение на ответниците, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имотите.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице, тъй като липсват изложени съображения в тази насока, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, а с оглед този изход на делото касаторите следва да понесат направените от ответниците съдебни разноски.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1965 от 8.04.2011 год. по гр. д. № 767/2010 год. на Софийски градски съд по подадената от М. Г. С. и Й. Ц. С., чрез адв. П. З. касационна жалба против него.
Осъжда М. Г. С. и Й. Ц. С. да заплатят на Т. Г. О. направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: