1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 05.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 464 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „П.” ООД, гр. С. Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. В. Р., срещу решение № 284 от 03.02.2010г. по гр. дело № 1018/2009г. на Апелативен съд Пловдив, Втори състав, с което е потвърдено решение № 99 от 03.08.2009г. по т. дело № 71/2009г. на Окръжен съд С. Загора и „П.” ООД, гр. С. Загора е осъдено да заплати на К. П. Д. сумата 350 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт „П.” ООД, гр. С. Загора е прекратено на основание чл. 517, ал. 3 ГПК и е осъдено да заплати на К. П. Д. сумата 440 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: относно правомощията на въззивния съд да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, да направи свои изводи и изложи самостоятелни мотиви. Позовава се на противоречие с решение № 221/15.04.2002г. по гр. дело № 677/2001г. на ВКС, І г. о. и решение № 707/17.03.1977г. по гр. дело № 3417/1976т. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът К. П. Д. от гр. С. Загора оспорва касационната жалба и релевира доводи за нейната нередовност поради липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, евентуално поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално за правилност на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е установил, че първоначалното производство е било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 31/2007г. на Окръжен съд С. Загора. Изложил е съображения, че влязлото в сила съдебно решение представлява стабилен съдебен акт, чиито последици са свързани със силата на пресъдено нещо, която създава съответното защитно въздействие спрямо материалното право, засегнато от правния спор, от една страна, и от друга страна, актът е задължителен за страните, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в България. Решаващият съдебен състав е приел за несъотносимо твърдението на дружеството, че предявеният иск е недоказан. Относно довода на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд поради това, че не са изследвани правоотношенията между страните – предмет на гр. дело № 31/2007г. на Окръжен съд С. Загора, въззивната инстанция е направила извод за неговата неоснователност поради силата на пресъдено нещо на решението по горепосоченото дело. Изложени са съображения, че атакуването на съдебния акт по пътя на извънредните способи за отмяна не нарушава стабилитета на влязлото в сила решение и не може да бъде основание за отхвърляне на иска поради недоказаност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно правомощията на въззивния съд да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, да направи свои изводи и изложи самостоятелни мотиви в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По приложението на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 272 ГПК е налице задължителна съдебна практика, обективирана в постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 237/24.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 484/09.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., I. г. о., ГК и решение № 324 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2009 г., IV г. о., ГК, съгласно която когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд основава решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, излага собствени мотиви по съществото на спора и може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, като тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. В този случай въззивният съд мотивира решението си, като може да изложи собствени мотиви, а може да направи свои мотивите на първоинстанционния съд, с които да обоснове изводите си по съществото на спора. Щом въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния, не е необходимо да повтаря обсъждането на всички доказателства, доводи и възражения. Като е изложил подробни съображения относно влязлото в сила решение по гр. дело № 31/2007г. на Окръжен съд С. Загора, неотносимостта на твърдението на въззивника, че предявеният иск е недоказан, и неоснователността на довода на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд поради това, че не са изследвани правоотношенията между страните – предмет на гр. дело № 31/2007г. на Окръжен съд С. Загора, решаващият съдебен състав е изложил достатъчен по съдържание мотив за основателността на предявения иск по чл. 517, ал. 3 ГПК.
Посочените от касатора решение № 221/15.04.2002г. по гр. дело № 677/2001г. на ВКС, І г. о. и решение № 707/17.03.1977г. по гр. дело № 3417/1976т. на ВКС, ІІ г. о. са постановени при действието на отменения ГПК, поради което не могат да намерят директно приложение, а следва да се отчита въведеният с ГПК от 2007г. ограничен въззив, ограничените правомощия на въззивната инстанция съгласно чл. 269 ГПК и предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 350 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 03.02.2010г. по гр. дело № 1018/2009г. на Апелативен съд Пловдив, Втори състав.
ОСЪЖДА „П.” ООД, гр. С. Загора, ул. „Св. Св. К. и М.” 49, ет. 9, ап. 26 да заплати на К. П. Д. от гр. С. Загора, ул. „С. К. Б.” № 175, вх. А, ап. 16 на основание чл. 78 ГПК сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ – направени разноски за касационното производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.