3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 05.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5175 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], клон „Ч. м.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от управителя Ц. Г. Ц., чрез процесуалния му представител адв. А. Д., против въззивното решение № 837 от 5 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 1071 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2014 г., с което е потвърдено решение № 340 от 24 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 17629 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г. за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарно уволнение на Д. Д. Д. от [населено място], за възстановяването на Д. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист с контролни функции деловодство и архив”, и за осъждането на дружеството да й заплати 1431,55 лева обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда за неизпълнение на процедурата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като е представена обратна разписка, подписана от ищцата, за изпратено писмо с искане на обяснения за неявяване на работа, което не е оспорено от ищцата. Като неправилен е посочен изводът на съда, че работодателят дължи на работника писмена констатация след неплащане на дължимо обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ за това, че прекратяването на трудовия договор е отпаднало, което е в противоречие с установената в чл. 331, ал. 3 КТ фикция. Твърди се, че уведомяването на НАП за възникването отново на трудовото правоотношение, е неотносимо към правилото на чл. 333, ал. 3 КТ, и води до други последици. Заявява се, че работодателят не е бил длъжен да уведомява ищцата за задължението й да се яви на работа, нито пък е следвало да приложи правилото на чл. 345 КТ. Накрая се сочи, че ако има недобросъвестност в отношенията между страните, тя е проявена от страна на ищцата, която е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност от датата на възстановяване на трудовоправната връзка, и следователно тя е била наясно за този факт и именно от тази дата е представила болничен лист на работодателя, но не се е явила на работа след изтичането на болничния отпуск. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата Д. Д. Д. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд приема за налично нарушение на процедурата по чл. 193 КТ, редовността на която е в тежест за доказване от работодателя – представената обратна разписка за приемането на искане за предоставяне на писмени обяснения, е нередовно оформена относно това кое лице е приело пратката, и не може да се приеме, че искането за даване на обяснения е получено от ищцата, както и че работодателят е приел обясненията й. Прието е още, че не е установено виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищцата да се явява на работа, тъй като работодателят е дължал писмено уведомяване на ищцата по аргумент на правилата за сключване на трудов договор за отпадане на прекратяването на трудовия договор, подписване на допълнително споразумение с ищцата и регистриране на същото в НАП, както и да й предостави необходимите документи, и преди това работодателят не е могъл да я допусне на работното й място.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като не са насочени към основния обусловил изхода на спора извод на въззивния съд за нарушение на процедурата по чл. 193 КТ.
Поставени са правните въпроси дължи ли работодателят писмена констатация на работника за отпадане основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 331, ал. 3 КТ и свързана ли е тя с изискванията на чл. 62 и 63 КТ, намира ли приложение разпоредбата на чл. 345 КТ в случаите на възстановяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331, ал. 3 КТ, и може ли да се приеме, че неуведомяването на работника да се яви на работното си място представлява неизпълнение на разпоредбата на чл. 8 КТ от страна на работодателя за добросъвестно изпълнение на задълженията му в случаите на постигнато съглашение по чл. 331, ал. 1 КТ, последващо неплащане на дължимото обезщетение в едномесечния срок и възстановяване на трудовото правоотношение по силата на чл. 331, ал. 3 КТ. Всеки един от тези въпроси е насочен към изводите на въззивния съд в обжалваното решение, които обаче са сторени само и единствено с цел да бъде изпълнено изискването в мотивите на съда да се даде отговор на всички оплаквания и доводи на страните пред въззивния съд. Изрично съдът е посочил, че нарушаването на законовите изисквания, посочени в императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ, води до незаконността на дисциплинарното уволнение, без да се разглежда трудовият спор по същество по силата на чл. 193, ал. 2 КТ. Следователно, правните въпроси, обосноваващи допускането на касационното обжалване, следва да бъдат насочени към тази част от мотивите на съда, според които исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателна, а именно налице ли са нарушения при снабдяването на работодателя с необходимите доказателства преди налагането на дисциплинарното наказание, и по-конкретно искано ли е от работодателя обяснение за съответното дисциплинарно нарушение. Независимо от изложените в касационната жалба съображения в тази връзка, изричен правен въпрос по изводите на съда по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ не е отправен, а те са обусловили изхода на спора в конкретния случай. Посочените по-горе изрични правни въпроси касаят допълнителните съображения на съда, които обаче не са станали причина за извода за основателността на предявения иск. Ето защо и съобразно обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 837 от 5 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 1071 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: