О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 05.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1910/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7196/15.11.2016г.,подадена от Н. В. М.,гр.С.,против решение №138/25.08.2016г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№52/2013г. по описа на същия съд,с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №46 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№52/2013г. по описа на Апелативен съд-Варна в следния смисъл:приема за установено по отношение на М. н. о. на РБ и на Н. в. м. правото на собственост на М. К. Т. К. върху следните недвижими имоти,находящи се в [населено място],м.”С.”,представляващи:част с площ от 2210 кв.м от РИ №10135.536.214,оцветена в жълт цвят,част с площ от 409 кв.м от ПИ №536.213,оцветена в червен цвят,ПИ №536.464 с площ от 258 кв.м,част с площ от 899 кв.м от ПИ №536.465,оцветена в сив цвят и част с площ от 188 кв.м от ПИ 536.491,оцветена в зелен цвят,всички оцветявания на скица от 01.04.2010г. от инж.Д. на л.60 от делото,на основание член 108 ЗС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е недопустимо,като се иска обезсилването му,а в условията на евентуалност-същото е неправилно,поради нарушение на материалния закон,на съществени съдопроизводствени правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че изразената в мотивите на постановеното решение воля, не е отразена в диспозитива му и предвид т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС, подадената молба на основание член 247 ГПК е допустима.Съдът е посочил,че с мотивите на постановеното решение е прието за установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот,но това не е отразено в постановения диспозитив,поради което следва да бъде допусната поправка в този смисъл,като е отбелязъл,че въззивното решение, в частта му,с която е потвърдено решението за отхвърляне на иска по член 108 ЗС поради недоказаност на упражнявана от ответниците фактическа власт,решението е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди,че/цитирам/:
„Съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за решаване на спора по делото:
1.Приложими ли са разрешенията на тълкувателните решения и в частност на Тълкувателно решение №4/2014. на ОСГК на ВКС,към спорове,приключили преди постановяване на тълкувателното решение,с влязъл в сила съдебен акт на първа и/или втора инстанция.
2.Висящото гражданско дело спорът,по което е пряко свързан с приложението на дадено тълкувателно решение,в частност Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК на ВКС,предпоставка ли е за прилагането на това тълкувателно решение?
3.По искове с правно основание чл.108 от ЗС компетентна ли е въззивната инстанция,която не се е произнесла по съществото на спора,а е потвърдила първоинстаницонното решение,да извършва поправка на очевидна фактическа грешка,изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.”,които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/член 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Видно от данните по делото,по депозирана искова молба с вх.№35196/22.10.2009г.от М. К. Т. К.,уточнена с молба вх.№14620/05.05.2011г.,са предявени искове против М. н. о. на РБ и Н. в. м.,гр.С.,с правно основание член 108 ЗС-за предаване собствеността и владението на описаните в молбата недвижими имоти,като е образувано гр.д.№2207/2009г. по описа на Варненски окръжен съд,дванадесети състав,приключило с постановено решение №1623 от 31.08.2012г. по делото,с което предявените искове са били отхвърлени.
С решение №46 от 21.03.2013г. на Варненски апелативен съд,в.гр.д.№52/2013г.- по описа на съда-образувано по въззивна жалба подадена от М. К. Т. К. срещу горепосоченото решение на първоинстанционния съд-въззивният съд е потвърдил решението на Окръжен съд-Варна от 31.08.2012г. по гр.д.№2207/2009г.,което обжалвано с касационна жалба вх.№2622/13.05.2013г. от М. К. Т. К. и е образувано гр.д.№5544/2013г. по описа на Върховен касационен съд,Второ гражданско отделение.
С определение №20 от 17.01.2014г. на ВКС,ІІго,постановено по гр.д.№5544/2013г. по описа на съда,в производството по реда на член 288 ГПК,което е окончателно,не се допуска касационно обжалване на решение №46 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№52/2013г. по описа на Варненски апелативен съд.
С молба вх.№4108 от 17.06.2016г.,депозирана по в.гр.д.№52/2013г. пред Варненски апелативен съд от М. К. Т. К.,чрез пълномощника й адвокат П. П.,на основание член 247 ГПК,е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №46/21.03.2013г.,постановено по в.гр.д.№52/2013г. по описа на същия съд/влязло в сила на 17.01.2014г./Според молителя,след като в мотивите на това решение е прието за установено,че последният е собственик на процесния имот,в диспозитива на решението липсва установителна част,въпреки формираната от съда воля по въпроса за собствеността , като се позовава на приетото с т.2а от ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС,според която съдът, сезиран с осъдителен иск по член 108 ЗС,следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
С оглед приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,касационният съд намира,че формулираният от касатора правен въпрос в точка три от изложението му,цитиран по-горе,е обусловил правните изводи на съда по делото,като е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №138/25.08.2016г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№52/2013г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се изпрати съобщение до касатора Н. В. М.,гр.С.,в едноседмичен срок от получаването му да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лева и представи документ по делото за внасянето й,в противен случай жалбата ще му бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: