1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10
София, 06.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 4732/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М [населено място] срещу определение № 1734/31.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2468/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 2011 от 19.03.2013 г. по т. д. № 1261/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI-2 състав, с което се прекратява производството по т. д. № 1261/2013 г. по описа Софийски градски съд, VI-2 състав, като недопустимо.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът ангажира становище за оставяне без уважение на частната жалба и за оставяне в сила на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението на Софийски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по т. д. № 1261/2013 г. по описа Софийски градски съд е прекратено, като недопустимо. Въззивната инстанция е приела, че недопустимостта на предявените обективно кумулативно съединени искове се извежда от императивната разпоредба на чл. 637, ал. 6 ТЗ – [фирма] е обявено в несъстоятелност и не са налице предвидените в чл. 637, ал. 6 ТЗ изключения, при които могат да се образуват нови съдебни или арбитражни производства срещу длъжника.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното изложение по допустимост към частната жалба с правно основание чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е поставил следните въпроси: „При позоваване на деликтна отговорност може ли делото да се определи като търговско” и „При източник на задълженията, произтичащ от неоснователно обогатяване може ли да се обсъжда търговският характер на сделката и наличието на презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ” – като е посочил селективният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и е приложил решение № 115 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 1082/2007 г., V ГO на ВКС и решение № 222 от 16.02.2000 г. по гр. д. № 1299/99 г., V ГO на ВКС, както и въпросът: „Необходимо ли е второинстанционният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи като разгледа спора по същество, без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение” – посочвайки хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Относно първите два въпроса основани на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се отбележи, че те не са от обуславящо значение за изхода на спора. Засегнати са като допълнителни въпроси само за пълнота на изложението и не са от значение за потвърждаването на първоинстанционното определение. Освен това приложените като решавани противоречиво от съдилищата актове към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са несъотносими към формулираните въпроси и се отнасят за други случаи. Решение № 115 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 1082/2007 г., V ГO на ВКС засяга въпроса кога едно дело следва да се квалифицира като търговско, а решение № 222 от 16.02.2000 г. по гр. д. № 1299/99 г., V ГO на ВКС се отнася до касационна жалба срещу въззивно решение, в което правната квалификация е определена неправилно.
С оглед пълнотата на изложението, следва да се отбележи, че чл. 637, ал. 6 ТЗ не прави разлика между граждански и търговски дела. Т. е. акцентът в него е в изброените изключения, налице ли са, без значение от характера на делото гражданско или търговско, стига то да бъде имуществено, е допустимо образуването на нови съдебни и арбитражни производства срещу длъжника, който е в открито производство по несъстоятелност. Посоченото от ищеца основание обаче не попада в нито една от изброените в чл. 637, ал. 6, т. 1 – т. 3 ТЗ хипотези.
Процесуалният въпрос свързан с преценката на доказателствения материал от въззивния съд не е включен в предмета на спора и няма отношение към изводите на въззивния съд, следователно не може да обоснове допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1734/31.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2468/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: