3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
С., 6.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5373 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Й. Г. от [населено място], против въззивно решение от 12.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 38/2013 г. на Монтанския окръжен съд, в частта му, с която като е потвърдено решението от 07.11.2012 г. на РС-Монтана, постановено по гр.д. № 282/2012 г. относно ползване на семейното жилище, което след развода е предоставено на жената С. Б. Г.. Твърди неправилност на въззивното решение в частта му за предоставяне ползването на семейното жилище на жената, поради което моли да бъде отменено и се изясни характера на процесното жилище, както и възможността то да се разпредели за ползване и от двамата бивши съпрузи.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, в частта му относно предоставяне ползването на семейното жилище след развода на жената, съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят посочва съдебна практика – извадки от ППВС № 12/1971 г., както и от съдебни решения постановени по стария процесуален ред. Не е конкретизиран обаче правния въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. решаван противоречиво от съдилищата, а се твърди за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. Б. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Б. от АК-М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 56 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, които са били във фактическа раздяла и никой от тях не е положил усилия да съхрани семейната връзка, поради което бракът им се изпразнил от съдържание. По отношение ползването на семейното жилище – къща в [населено място], в която страните са живели преди фактическата си раздяла, искане за предоставяне ползването й след развода е направила само жената, доказала е и жилищната си нужда, поради което съдът е приел, че семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, същите нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си и ползването на семейното жилище е предоставил на жената.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение, в разглеждания случай в изложението на касатора не се съдържа формулиран конкретен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по начин, попадащ в твърдяната от него хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – правен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС, обусловил решаващите му изводи. В тази връзка изложението е бланкетно, а както вече бе посочено, съдът не е оправомощен за извлича служебно разрешените във въззивното решение въпроси от значение за изхода на спора по делото. Релевираните в изложението съображения представляват оплаквания за необоснованост и за нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но те се подлагат на преценка едва в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 38/2013 г. на Монтанския окръжен съд в обжалваната му част, по касационна жалба с вх. № А-483 от 22.04.2013 г. на И. Й. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: