О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 06.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 60188 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 19 от 10.03.2016 година по т.д. № 21/2016 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 439 от 23.03.2015 г. по т.д. № 492/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК е прието за установено, че съществува вземане на ищеца [фирма], [населено място] по отношение на всеки от ответниците [фирма] със седалище в [населено място] и Л. А. С. от [населено място] с размер от 212401,33 лева, от които 200000 лева главица и 12401,33 лева дължими лихви за периода от 25.11.2012 г. до 28.03.2013 г. В решението е прието за установено, че на 16.11.2012 г. между ищеца [фирма] и ответника [фирма] е бил сключен договор за банков револвиращ кредит № 756288А в размер от 200000 лева за набавяне на допълнителни количества материални запаси за 2012 г. по билко събиране. Договорът е бил подписан и от управителя на дружество [фирма] – ответникът Л. А. С. в качеството му на солидарен длъжник. Уговорени са били краен срок на усвояване на сумата – 15.12.2012 г. и краен срок за погасяване на главницата 16.12.2012 г., както и че преди изтичане на срока за погасяване на кредита, кредитополучателят има възможност да го продължи чрез анекс. Ответникът [фирма] е усвоил изцяло сумата по кредита 200000 лева; до 25.12.2012 г. е изплащал дължимите суми за лихва по главницата, след което е прекратил плащанията. Задължението за главица и лихви не е било погасено до уговорената дата 16.12.2012 г., поради което ищецът след отправяне на покани, връчени на 14.12.2013 г. на ответника [фирма] и на 11.02.2013 г. на солидарния длъжник Л. А. С., се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 2487/2013 г. на Бургаски районен съд, по което са постъпили възражения, съответно – образувано е било производството по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането. За периода след спиране на плащанията от ответника на 25.10.2012 г. до датата на изтичане на срока за погасяване на кредита 16.12.2012 г. лихвите върху главницата на задължението са възлизали на 2665,96 лева, а след тази дата до подаване на заявлението за заповед по чл. 417 ГПК на 29.03.2013 г. са се натрупали лихви върху главницата в размер на 6318,71 лева и наказателни лихви в размер на 3416,67 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането е основателен – ответникът [фирма] е получил от ищеца сумата 200000 лева по валидно възникнало правоотношение за отпускане на револвиращ банков кредит, което задължение не е било погасено на падежа от главния длъжник или поръчителя, предвид което се дължи връщането му, ведно с уговорените в договора лихви общо в размер на 12401,35 лева. Приел е, че възражението за неспазване на чл. 432 ТЗ е неоснователно, тъй като не се касае за предсрочна изискуемост, а за неиздължаване на крайна падежна дата; че несъстоятелно е и възражението за наличие на неравностойки клаузи по З., тъй като договорът не е сключен на основание Закона за потребителския кредит, а от търговец за финансиране на стопанска дейност, както и че по същата причина не намира място и възражението за приложение на Директива 96/13 Е.. С оглед обстоятелствата, че кредитополучателят не е поискал продължаване на срока на действие на договора и се касае за неизпълнение на падеж, съдът е приел за неоснователно и възражението, че търговецът е бил в стабилно финансово състояние и е можел да плаща задължението си.
В касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд, постъпила от Л. А. С. в лично качество и като управител на [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл недопустимо по просрочена искова молба. Изложени са доводи и че въпросите може ли в исковия процес по чл. 422 ГПК, съдът да не обсъди редовността на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и възраженията, направени съгласно чл. 414, ал.1 ГПК са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. ОСГТК ВКС; че в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. и решение № 127/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд е разрешен и въпросът счита ли се за надлежно уведомяване на настъпила предсрочна изискуемост покана, в която не е посочен размера на сумата, послужила за основание за обявяването и, както и за какво и за какъв период се дължи сумата; че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата са разрешени и въпросите следва ли съдът да постанови решението си само при изяснена фактическа обстановка, като обсъди всички относими и допустими доказателства и следва ли съда в изпълнение на служебното начало да извърши действия по изясняване на спора и да изложи собствени мотиви по спорното материално право. Поддържа се, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е и въпросът следва ли по иск за установяване съществуване на вземане по договор за револвиращ кредит да се отчетат вида и спецификата на кредита и как и кога настъпва предсрочната му изискуемост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Обжалваният съдебен акт на въззивния съд е валиден и допустим. Съдът се е произнесъл по реда на чл. 422 ГПК по редово предявен с срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск за съществуване на вземането. Съобщението на заповедния съд, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника е връчено на заявителя [фирма] на 01.07.2013 г., който е предявил иск по чл. 422 ГПК на 01.08.2013 г. в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК, изчислен при условията на чл. 60, ал. 3 ГПК.
Д. за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. ОСГТК ВКС е неоснователен, тъй като повдигнатите в тази връзка въпроси са неотносими към изхода на спора – въпросите може ли в исковия процес по чл. 422 ГПК, съдът да не обсъди редовността на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и възраженията, направени съгласно чл. 414, ал.1 ГПК. Съгласно т. 11а от ТР № 4 от 2013 г. в производството по чл. 422 ГПК съдът разглежда само обоснованите във възражението по чл. 414, ал.1 ГПК оспорвания на вземането от кредитора, каквито са основанието, от което произтича вземането, за недействителност на това основание, за погасяване на вземането или за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. В постъпилите в заповедното производство по ч. гр.д. № 2487/2013 г. на Бургаски районен съд възражения по чл. 414 ГПК няма направени обосновани възражения (въведени са твърдения, че не се дължи изпълнение на вземането, без да се сочат обосновани доводи за това, както и че са нарушени процедурни правила по издаване на заповедта за изпълнение, без да се сочи кои), поради което съдът не е дължал обсъждане на възраженията, а повдигнатият въпрос е извън предмета на делото. Съгласно т. 11а от ТР № 4 от 2013 г. в производството по чл. 422 ГПК съдът разглежда освен обоснованите във възражението по чл. 414, ал.1 ГПК оспорвания на вземането от кредитора и заявените в писмения отговор по чл. 131, ал.1 ГПК възражения относно надлежното упражняване на правото на иск, като например: за нередовност на исковата молба; за недопустимост на иска; за отвод за подсъдност, т.е. произнася се по възраженията за редовност на предявения иск по реда на чл. 422 ГПК. В отговора на исковата молба по чл. 131, ал.1 ГПК ответниците не са въвели възражения относно редовността и надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца, поради което повдигнатият въпрос не е обуславящ изхода на делото.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът счита ли се за надлежно уведомяване на настъпила предсрочна изискуемост покана, в която не е посочен размера на сумата, послужила за основание за обявяването и, съответно неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване поради разрешаването му в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. и решение № 127/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд. Въпросите касаещи предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от банков кредит, предмет на т. 18 от с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. са извън предмета на правния спор – предявената от ищеца по делото претенция не е за вземане, изискуемостта на което е настъпила поради неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, при които настъпва предсрочна изискуемост, а за вземане от кредит, главницата по който не е била изплатена на уговорения краен срок за погасяването и.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите следва ли съдът да постанови решението си при изяснена фактическа обстановка, като обсъди всички относими и допустими доказателства; в изпълнение на служебното начало да извърши действия по изясняване на спора и да изложи собствени мотиви по спорното материално право. Повдигнатите въпроси са разрешени във въззивното решение в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд – съдът е постановил решението си въз основа на изяснена фактическа обстановка, обсъждайки всички относими към спорното право доказателства и излагайки собствени мотиви по фактите и спорното право. Във въззивните жалби не са въведени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изпълнение на служебните му задължения по доклада на делото, както и относно дадените указания за подлежащите на доказване факти, поради което и в съответствие с т.1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по ттълк.д. №1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, въззивният съд е ограничил проверката си в рамките на посочените в жалбите оплаквания.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли по иск за установяване съществуване на вземане по договор за револвиращ кредит да се отчетат вида и спецификата на кредита и как и кога настъпва предсрочната му изискуемост. Както вече бе посочено, предмет на исковата претенция е вземане, чиято изискуемост е настъпила с уговорения краен падеж, поради което въпросът за предсрочната изискуемост на револвиращия кредит в конкретния случай е без правно значение. Без правно значение за изхода на делото се явява и спецификата на револвиращия кредит, изразяваща се във възможността за подновяването му, когато кредитополучателят не се е възползвал от нея; усвоил е изцяло предоставеното му финансиране за оперативни нужди без да погасява главница за срока на кредита и без да възстанови изтеглените суми при настъпване на крайния уговорен срок за издължаването му.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски от 7200 лева, съставляващи адвокатски хонорар, изплатен по договор за права помощ с адв. М. Я. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 10.03.2016 година по т.д. № 21/2016 година на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] Л. А. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7200 (седем хиляди и двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: