О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№10
София, 06.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 559 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 21904/10.ХІІ.2018 г. на „ЛТД-Комерс” ООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против решение № 2551 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 5.ХІ.2018 г., постановено по т. дело № 3449/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1057/29.V.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-9 по т.д. 1416/2017 г.: за отхвърлянето – като неоснователен – на иска на този търговец с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу ответната „ПроКредит Банк (България)” АД-София с предмет осъждането й да му заплати сума в размер на 16 712 (шестнадесет хиляди седемстотин и дванадесет) евро, претендирана като разлика между договорените помежду им вноски и реално заплатените такива по Анекс № 1/20.ХІІ.2007 г.; Анекс № 2/25.ІІ.2008 г. и Анекс № 3/8.ІV.2008 г. – и трите към Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/11ХІІ.2007 г. за 5-годишен период, считано от 18.ІV.2012 г., от която претенция по Анекс № 1 – 6 592 евро, по Анекс № 2 – 6 646 евро и по Анекс № 3 – съответно 3 474 евро, ведно със законната лихва върху техния сбор, считано от 18.ІV.2017 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговия кондикционен иск срещу ответната банка с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД да бъде уважен в предявения по делото негов размер и ведно със законната лихва върху претендираната главница от 16 712 евро, считано от 18.ІV.2017 г. и до окончателното й изплащане, както и на ищцовото ООД да бъдат присъдени разноски, направени „пред първа, въззивна и касационна инстанции”.
Вместо изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й „ЛТД-Комерс” ООД обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на касационния контрол), което било „пряко свързано с пороците на въззивното решение, визирани в чл. 281 ГПК като основания за касационно обжалване”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „ПроКрeдит Банк (България)” АД-София писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски, направени в настоящето касационно производство в размер на сумата 1 359.52 лв., видно от приложената в заверено ксерокопие данъчна фактура № 2000001262/21.ІІ.2019 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокират се доводи, че за разлика от неправилността на съдебния акт – като общо основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, очевидната неправилност е налице, когато може да се установи „видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „ЛТД-Комерс” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърляне на кондикционния иск на търговеца настоящ касатор срещу ответната кредитна институция, произтичащ от сключен помежду им договор за банков кредит, въззивната инстанция е могла да констатира, че спорният въпрос между страните по делото е бил досежно това дали промяната в размера на възнаградителната лихва с източник Рамковото споразумение от 11.ХІІ.2007 г. и сключените към него три анекса е възможно да настъпи валидно без да се спази писмената форма на изразено за това съгласие, каквото е било изискването на чл. 49 от Общите условия за кредитиране на ответната „ПроКредит Банк (България)” АД-София, действали към датата на подписване на въпросното споразумение и с оглед императивното правило на чл. 430, ал. 3 ТЗ. На тази плоскост САС последователно е разграничил, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка, каквато договорът за банков кредит дефинитивно представлява, не води обаче автоматично до нищожност на същата и в това се проявява едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва „независимо от поведението на страните”. Докато същата последица при неспазване на изискването за форма на търговската сделка „се преодолява” при съблюдаване правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, предвиждащо, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. При данните по делото, че кредитополучателят настоящ касатор е извършвал регулярни погашения в процесния, при това доста продължителен във времето, период, съобразявайки размера на месечните си погасителни вноски с установените промени в лихвените нива и приети ОУ за кредитиране на ответната банка след датата 5.ХІІ.2008 г., както и че същият надлежно е отразявал плащанията си по кредита в техния коригиран в частта за лихвата размер, вкл. декларирайки това обстоятелство в своите годишни финансови отчети /ГФО/, решаващият правен извод на САС е в смисъл, че такова поведение осуетява възможността на „ЛТД-Комерс” ООД да се позовава на нищожност на извършената промяна в размер на дължимата възнаградителна лихва. Следователно атакуваното въззивно решение не е „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът /ТЗ/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
В заключение, при този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация „ПроКредит Банк (България)” АД-София искане за това – по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 1 359.52 лв. (хиляда триста петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща платен хонорар за един неин адвокат от САК: съгласно приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК данъчна фактура от 21.ІІ.2019 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2551 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 5.ХІ.2018 г., постановено по т. дело № 3449/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „ЛТД-Комерс” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], Зона „В”, бл. 22, вх. „Б”, ет. ІV, ап. № 32 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация „ПроКредит банк (България)” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Тодор Александров” № 26, СУМА в размер на 1 359.52 лв. (хиляда триста петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща равностойността на направени от банката разноски за изплащане нса хонорар за един неин адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2