О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София 07.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 535 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците М. Х. Х. В. М. Х. и двамата чрез адв. М. М. против решение от 06.04.2012 г. по в.гр.дело № 65/2012 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е отменил решение № 279/29.11.2011 г. по гр.дело № 636/2011 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Х. Х. А. против жалбоподателите с пр.осн.чл.108 ЗС в установителната им част и вместо отменената част е признато за установено в отношенията между ищеца Х. Х. А. и жалбоподателите М. Х. Х. и В. М. Х., че ищецът е собственик на дворно място с площ от 1300 кв.м., находящо се в [населено място], обл. Ш. за което е отреден парцел УПИ * в кв.31, ведно с построената в него жилищна сграда на осн.чл.108 ЗС и на осн.чл.537,ал.2,изр.3 ГПК е отменен изцяло нот.акт № 122/2010 г.
Жалбоподателите мотивират основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. за правилното приложение на правния институт на придобивната давност, уреден в чл.79, ал.1 ЗС и в частност касае налице ли е за едно лице владение за себе си върху имот в неговата абсолютна цялост и когато това лице е предоставило възмездно упражняването на фактическа власт върху реална част от имота, а именно част от поземлен имот с построена в нея част жилищна сграда с уговорка, респ.с намерението новият владелец да бъде собственик на част от имота, 2. за валидността на доказателствата за установяване на факта на възмездното предоставяне на владението, като упражняване на фактическата власт върху част от конкретен имот с уговорката новият владелец да бъде собственик на част от имота, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Х. Х. А. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на касационната жалба на ответниците М. Х. и В. Х. е въззивно решение на Шуменския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС само в установителната част, както и в частта, с която се е произнесъл по искане за отмяна на нотариален акт на осн.чл.537,ал.2 ГПК. Заявеният с иска придобивен способ е давностно владение, осъществено от ищеца за времето от 1989 г. до 2010 г.
Прието е, че В. Б. – чичо на ответника по жалбата Х. А. заминал за Р. през 1989 г., където се установил трайно. Възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че В. Б. е бил собственик на процесния имот – дворно място с площ от 1300 кв.м., находящо се в [населено място], обл.Ш., представляващо УПИ * в кв.31 по действащия план на [населено място] заедно с построената в него жилищна сграда. В. Б. е записан като собственик на имота в разписния лист към проекта за дворищна регулация на [населено място]. Прието е, че това обстоятелство не е спорно между страните.
С нот.заверено пълномощно под № 35711/08.07.96 г. на нотариус М. У. при кв. Б. [населено място] ответникът по жалбата е упълномощен от В. Б. да извършва действия на управление и разпореждане с всички недвижими имущества на упълномощителя на избрани от него лица, цени и условия, включително и на себе си, да ги прехвърли на свое име, да подписва договори за продажба и други необходими документи. Упълномощителят починал на 25.12.1997 г.
Съдът е приел, че с констативен нот.акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 122/2010 г. на 15.10.2010 г. жалбоподателката М. Х. е призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение. Същата на 16.09.2010 г. е декларирала имота като свой собствен с декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Прието е, че на 12.12.2010 г. между ищеца и ответниците-жалбоподатели възникнала разправия за ползване на процесния имот, прекратена от служители на МВР.
Възоснова на показания на свидетеля Ж. Д. е прието, че ищецът декларирал процесния имот пред данъчните служби в периода от 1996 г. до 1998 г. и започнал да плаща данъци. По делото са приложени дубликати от документи за платени данъци за периода от 2000 г. до 2010 г., възоснова на които съдът е приел, че за посочения период в данъчната администрация като собственик на процесния имот е записан на ищеца.
Възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че имота е бил разделен на две части – условно обозначена долна част, която е 1/3 от имота с жилищната сграда и горна част – 2/3 от имота.
Прието е, че през 1995-96 г. ищецът продал долната част на имота на трето лице – разпитания като свидетел по делото Н. А.. Последният закупил частта от имота, за да настани своята тъща. През 1999 г. тъщата получила инсулт и Н. А. я прибрал в своя дом, където тъщата живяла през следващите седем години – до 2006 г., когато починала. Съдът е приел че през този период нито свидетелят А. нито съпругата му упражнявали фактическа власт върху имота.
Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че с оглед предоставените правомощия с пълномощното от 08.07.96 г. ищецът Х. А. не е придобил собствеността на процесния имот на основание прехвърлителна сделка. Прието е, че до смъртта на упълномощителя ищецът е бил държател на имот, тъй като фактическата власт е упражнявана в полза на упълномощителя. Според въззивния съд пълномощното е действало до смъртта на упълномощителя – до 25.12.97 г. От този момент е прието, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху т.нар.горна част от имота – 2/3 части от имота с намерение да го свои за себе си. Това намерение е демонстирано като ищецът е декларирал имота пред данъчните служби през 1998 г. Прието е, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху тази част от имота с намерение да я свои за себе си за период от време повече от десет години.
Относно частта от имота, която представлява 1/3 част заедно с жилищната сграда съдът е приел, че същата е владяна от свидетеля Н. А. от 1996 г. лично или от майката на неговата съпруга, която обитавала имота до 1999 г. Прието е, че тази част от имота е била изоставена от свидетеля А. от 1999 г. При липса на сключен договор в нотариална форма, нито предварителен такъв по реда на чл.19 ЗЗД съдът е приел, че свидетелят А. не е придобил собствеността върху тази част от имота. Съдът е приел, че и тази част не е била обособена като отделен имот и върху същата част ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение да го свои за себе си за времето от началото на 1998 г. до декември 2010 г.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на основание десетгодишно давностно владение, поради което искът по чл.108 ЗС е основателен в установителната му част.
Прието е, че ответниците по иска – сега жалбоподатели не владеят имота, че в същия живеят трети на спора лица, поради което съдът е направил извода, че искът в частта за предаване владението на имота е неоснователен. В тази част е потвърдено решението на първоинстанционния съд.
С оглед основателността на иска с пр.осн.чл.108 ЗС в установителната част съдът е отменил на основание чл.537,ал.2,изр.3 ГПК издадения в полза на ответницата по иска М. Ф. констативен нотариален акт № 122/2010 г.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК – т.4-та правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. То е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният правен въпрос касае приложението на чл.79,ал.1 ЗС, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена обилна и трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос поставен в изложението. Същият касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Общите основания за неправилност на въззивното решение в чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за допускане на касационно обжалване. Преценка за законосъобразност на обжалваното въззивно решение съдът извършва след като последното бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящото производство съдът преценява само наличието или не на основания за допускане на касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд. Тъй като въпросът, формулиран от жалбоподателите не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Ш..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 06.04.2012 г. по в.гр.дело № 65/2012 г. на Шуменския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2891/14.05.2012 г., подадена от ответниците М. Х. Х. и В. М. Х. и двамата от [населено място], обл.Ш., [улица], чрез адв.М. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: