4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр.София,
07.01.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4873 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 15.08.2018г, постановено по ч.гр.д. № 602/2018 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба против определение от 29.05.2018 г., постановено по гр.д. № 856/2018г. на РС Благоевград за оставяне без разглеждане иска на В. К. срещу Прокуратура на РБ с правно основание чл.2б ЗОДОВ.
Частният жалбоподател – В. Г. К., чрез процесуален представител, поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Моли същото да бъде отменено като неправилно – постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон при подробно изложени в жалбата съображения, като бъде даден ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Производството е било образувано по искова молба от В. Г. срещу Прокуратурата на Република България , с която е предявен иск за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Установено е, че със заявление №РС-16-288/25.07.2016г., ищецът е отправил искане по реда на Глава трета „а“ ЗСВ, вследствие на което е стартирана административна процедура за обезщетение за вреди, като същата е приключила с Констативен протокол, в който е констатирано, че подаденото от ищеца заявление не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета „а” т ЗСВ на основание чл.60а, ал.4 от Закона за съдебната власт. Установено е, че наказателното производство, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди, е приключило с окончателен съдебен акт на 26.09.2013г., а заявлението до ИВСС по реда на Глава трета „а“ ЗСВ е изпратено на 22.07.2016г. , поради което същото е прието за недопустимо, като просрочено и не е постановен акт по същество по заявлението, с който да бъде уважено искането за заплащане на обезщетение, т.е. позитивен акт, нито акт с който е отхвърлено заявлението като неоснователно, т.е. негативен.
При така установените данни първоинстанционният иск е оставил без разглеждане исковата молба като недопустима.
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е възприел изводите му за недопустимост на производството. Изложил е съображения за това, че когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението, било като подадено след срока по чл.60а, ал.4 ЗСВ, каквато е хипотезата в настоящето производство или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда на чл.197 АПК, а исковият ред се прилага само след изчерпване на административната процедура – ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура, или поради своята небрежност я компроментира с нередовно, или просрочено заявление.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за спора: налице ли е проведена и приключила процедура по Глава трета”А” ЗСВ когато Министъра на правосъдието откаже да разгледа заявление подадено след срока по чл.60а, ал.4 ЗСВ, явява ли се релевантно за делото обстоятелството кога е започнал да тече и е изтекъл шестмесечния срок предвиден в чл.60а, ал.4 ЗСВ и определящо ли е това за допустимост на иска по чл.2б ЗОДОВ и представлява ли индивидуален административен акт протоколът, с който е отхвърлено заявление на молителя по Глава трета „а” ЗСВ и съответно същият подлежи ли на обжалване по реда на чл.197 АПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси на обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз както в цитираното от въззивния съд определение от 05.01.2018г. по гр.д.№2643/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., така и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 11.04.2016г. по гр.д.№5721/2015г.,ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно втората алинея на чл.8 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а” ЗСВ, като предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две – държавата и пострадалия. Посочва се, че същото разрешение на въпроса следва и практиката на Върховния административен съд , изяснила естеството на производството по Глава трета „а” ЗСВ при упражняването на съдебно-административен контрол върху актовете на Министъра на правосъдието или овластени от него лица в случаите на постъпили заявления по чл. 60а ЗСВ , оставени без разглеждане. (опр.№2665/2014г по адм.д №2489/14г. на ВАС, VІ отд.,опр.№890/2014 по адм.д. №740/2014г на ВАС, VІ отд) , т.е. когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението , било като подадено след срока по чл. 60а, ал.4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК.
В случая не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и на специалният критерии на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване , тъй като както правилно е прието в обжалваното определение гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.08.2018г, постановено по ч.гр.д. № 602/2018 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: