Определение №10 от 7.1.2019 по гр. дело №3272/3272 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10

С. 07.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3272 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу Комисията, представлявана от председателя Г., чрез процесуалния представител Г. против въззивно решение № 1598 от 14.03.2018г. по в.гр.д. № 10 502 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 152161 от 21.06.2017г. по гр.д.№ 6022/2016г. на СРС и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.221 ал.2 КТ и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост поради липса на посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и нейната основателност. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв., реалното извършване на които се установява с представени пълномощно и разписка от 24.08.2018г.за получаване на посочената сума.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прецени следните данни по делото:
К. е представил към касационната жалба изложение, в което се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните четири въпроса: 1. Допустимо ли е да се търси дисциплинарна отговорност на работник за нарушение, изразяващо се в бездействие и такова нарушение съставлява ли по своята тежест толкова съществено нарушение, колкото това, което е извършено чрез действие?, 2. Наказуеми ли са с дисциплинарно наказание бездействия на работника, които представляват нарушения на трудовата дисциплина, ако същите биха могли, но не са довели до неблагоприятен за работодателя резултат?, 3. Законосъобразно ли е да се вменяват задължения на служител, попадащи в обхвата на предходната длъжностна характеристика, но невключени в последната, утвърдена за длъжността и връчена на служителя? и 4. Какъв следва да е срокът /периодът/ на закъснението на писменото уведомяване на работодателя по повод на нарушение на трудовата дисциплина, за да се явява то съществено нарушение на трудовата дисциплина?
В. съд е счел за незаконосъобразна издадената на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във вр.чл.190 т.3 и т.7 и чл.187 ал.1 т.9, т.10 КТ, заповед от 8.12.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, който е заемал длъжността „Главен специалист -експерт техническо обслужване на автомобилите”. Съдът е приел, че от посочените в заповедта за уволнение четири нарушения, работодателят върху когото е тежестта на доказване, е установил извършването само на две. Първото е, че за периода 29.09.2015г. до 22.10.2015г./около месец/, служителят е бил в невъзможност да управлява повереният му служебен автомобил, а второто, че повереният на ищеца л.а. „Пежо”, модел 607, ДК № 8002 АМ е бил с изтекла валидност на задължителния годишен технически преглед към 30.10.2015г. Първото нарушение съдът е преценил като несъществено по тежест, последици и съдържание, тъй като е счел, че е извършено от ищеца по небрежност,а не поради пряк умисъл и целенасочено изразена воля за увреждане на имуществото на работодателя. Освен това, загубата на ключа за управление, не е станала причина той да е в невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като е установено, че с две заповеди му е възложено управлението на друг автомобил – марка „Ситроен”, с който той е престирал работната си сила. За второто е отчел, че независимо от проявената небрежност, макар и със закъснение техническият преглед е бил извършен. Относно другите две нарушения, съдът е приел следното. За едното нарушение, изразяващо се в неуведомяване на прекия ръководител или работодателя за липсата на основния ключ на служебния автомобил, съдът е счел, че е изтекъл максимален едногодишен срок по чл.194 КТ за налагане на наказание, а за другото, изразяващо се в неуведомяване в периода от 29.09.2015г. до 1.10.2015г. на прекия ръководител или на работодателя за загубата и на втория ключ на поверения служебен автомобил с марка „Пежо”, модел 607, ДК № 8002 АМ, въззивният съд е установил, че не е извършено, тъй като ищецът е уведомил писмено работодателя на 2.10.2015г., с докладна записка № ЦУ 01 -2917 до главния секретар. Съдът е преценил, закъснението от един ден за писменото уведомяване, не е съществено, след като работодателят е преценил, че нарушението се изразява в бездействие /неуведомяване/, вместо в действие, изразяващо се в повторна загуба на ключа. Допълнително въззивният съд е посочил в мотивите си, че от признанието, съдържащо се в докладна записка № ЦУ 01-3031 от 13.10.2015г., подписана от главния секретар, следва да се приеме, че ищецът устно го е уведомил още на 1.10.2015г., т.е. нарушение няма, защото уведомяването е в посочения от работодателя срок. Изводът си за неизвършване от страна на ищеца на посоченото нарушение за неуведомяване, съдът е мотивирал и с установената с гласни доказателства обичайна практика в ответната Комисия – всички уведомявания и заявките за техническата обезпеченост на автомобилите да се извършват устно. Крайният извод на въззивният съд е, че при две установени нарушения, не е налице „системност”, което изключва законосъобразността на посоченото от работодателя основание по чл.190 т.3 КТ „системни нарушения на трудовата дисциплина”. Относно останалите посочени в заповедта правни основания по чл.187 ал.1 т.9 КТ „увреждане на имуществото на работодателя”, по чл.187 ал.1 т.10 КТ „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение” и по чл.190 т.7 КТ „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, въззивният съд е посочил, че за тях липсват фактически доводи в заповедта за уволнение – не е посочено какви имуществени вреди по размер се твърди, че са причинени на Комисията от загубата на ключовете, не са посочени претърпяната имуществена загуба и нейният размер от закупуването на нови /доказателствата за вреди от 850лв., събрани в хода на производството, съдът не е ценил, защото не са посочени в заповедта за уволнение/, не са посочени кои трудови задължения по смисъла на чл.187 ал.1 т.10 КТ ищецът не е изпълнявал, освен тези по чл.25 ал.7 от правилника за вътрешния трудов ред, които обаче са обвързани с разпоредбата на чл.190 т.3 КТ за „системност”, чийто състав по делото не е установен и не са изложени никакви „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, по смисъла на чл.190 т.7 КТ. С оглед съдържанието на процесната заповед за уволнение, изводът на въззивният съд е, че с оглед изискванията на чл.189 КТ наложеното наказание „дисциплинарно уволнение” е несъразмерно за установените като извършени нарушения. Ищецът е бил на разположение на работодателя, работил е, управлявал е друг автомобил, работодателят е имал на разположение още седем автомобила, не е установил за него да са настъпили каквито и да са последици /още по-малко тежки/ от конкретното поведение на ищеца. Евентуалните имуществени щети са разходи, които са могли да бъдат удържани от възнаграждението на ищеца, т.е. сами по себе си същите биха могли да обсноват само неговата имуществена, но не и дисциплинарна отговорност. Ищецът няма налагани други наказания и не са установени негови други дисциплинарни прояви.
Имайки пред вид така изложените подробни мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване, тъй като нито един от поставените от касатора въпроси, доколкото не е от значение за изхода на спора и не е свързан с решаващите доводи на съда, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно не е налице и посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото по въпросите относно преценката на тежестта на установеното като извършено нарушение на трудовата дисциплина, е налице трайно установена многобройна практика, за която няма основание за промяна. Съгласно същата е допустимо да се търси дисциплинарна отговорност на работник за нарушение, изразяващо се както в бездействие, така и в действие, но съгласно чл.189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат пред вид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху останалите работници и служители, а при оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици /вж. в този смисъл решения № 109 от 13.08.2018г. по гр.д.№ 3323/2017г. на ІV г.о., № 227 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 1417/2011г. на ІІІ г.о., №156 от 3.07.2018г. по гр.д.№ 4920/2017г. на ІV г.о./ Видно от мотивите на въззивният съд, той е съобразил тези принципни постановки.
Относно вторият и четвъртият поставени от касатора въпроси следва да се посочи, че теоретично би могло да се наложи дисциплинарно наказание на работник/служител за проявено от него бездействие и без установен неблагоприятен за работодателя резултат, тъй като законът не изключва изрично подобна възможност, но до този извод – че подобно бездействие, съставлява съществено нарушение на трудовата дисциплина, следва да се стигне след съобразяване на критериите по чл.189 КТ.
Третият поставен въпрос относно законосъобразността на действия на съда по вменяване задължения на служител, попадащи в обхвата на предходната длъжностна характеристика, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, не само защото е правен, а не фактически, а и защото е несъотносим към изложените от въззивния със мотиви, които не съдържат доводи, идентични с включените в съдържанието на въпроса
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна, следва да бъдат присъдени установените /с гореописаните пълномощно и разписка/ като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв.
Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основанията по чл.280 ал.1 за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1598 от 14.03.2018г. по в.гр.д. № 10 502 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от председателя Г. да заплати на П. Г. К. от [населено място] ул. ”Галичица” № 54 вх.Б ет.5 ап.25 сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top