О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№10
София, 07.01.2020 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2815 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Нели Доксева, като пълномощник на Т. И. И., срещу въззивно решение № 44, постановено на 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 62/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 122 от 04.01.2019 г. по гр. д. № 299/2018 г. на Районен съд – Тутракан за отхвърляне на предявения от касатора срещу С. И. Й. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Д. Й. Р. чрез намаляване на дарението, извършено от нея в полза на ответника с нотариален акт № */* г., на 4/6 ид. ч. от следния недвижим имот: УПИ *.-* в кв.* по плана на [населено място], С. област, заедно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда и стопански сгради, до размера, необходим за допълване на запазената му част.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: от кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иск за възстановяване на запазената част от наследството, накърнена чрез извършено дарение. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Поддържа се, че въпросът е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационна жалба е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на майката на ищеца, накърнена с извършено в полза на ответника дарение на 4/6 ид. ч. от недвижим имот и построените в него сгради. Производството по този иск е отделено като самостоятелно от производството по иска за делба на описания по-горе имот, предявен от ищеца срещу З. С.. Исковата молба е депозирана на 29.05.2018 г.
В отговора на исковата молба ответникът е въвел правоизключващо възражение за погасяване на иска по давност с изтичането на петгодишен срок от откриване на наследството на Д. Р. /на 13.09.2004 г./. В защитата си по същество е посочил, че е придобил по давност идеалните части чрез упражнявано давностно владение в периода 07.10.2003 г.-06.12.2016 г.
По делото е установено, че с констативен нотариален акт № 53/03.10.2003 г. е удостоверено правото на собственост в полза на Д. Р. върху 4/6 ид. ч. от процесния имот, на В. Й. и Т. И. – върху 1/6 ид. ч. за всеки от тях, на основание давностно владение и наследствено правоприемство.
С нотариален акт № */*** г. за дарение Д. Р. и В. Й. са прехвърлили в полза на ответника /внук на първата и син на втората дарителка/ притежаваните от тях общо 5/6 ид. ч. от процесния имот.
Видно от нотариален акт № * от *** г. за дарение, със същия С. Й. е прехвърлил на З. С. правото на собственост върху 5/6 ид. ч. от имота.
Въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност като предявен след изтичането на петгодишния давностен срок, който започва да тече от момента на откриване на наследството. Изложени са и допълнителни съображения, че е било необходимо и приемането на наследството от ищеца по опис, тъй като искът е предявен срещу лице, което не е призовано да наследява, каквито доказателства той не е ангажирал и предвид липсата на данни наследството да е включвало само процесния имот.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от преценката за основателност на въведеното от ответника възражение в отговора на исковата молба за погасяване на предявения иск по давност. Съгласно т.3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 г. искът за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна погасителна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Доводът в касационната жалба е обоснован с твърдението, че давностният срок започва да тече от момента на узнаване за извършеното дарение. Релевантният момент в настоящата хипотеза е именно откриване на наследството.
Поставеният въпрос не може да обоснове и допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него е формирана трайна съдебна практика, включително и задължителна такава, съобразена от въззивния съд. Не са налице предпоставки за осъвременяване на тази съдебна практика.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба направените разноски в размер на 400 лв. /за адвокатско възнаграждение/ в настоящото производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 44, постановено на 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 62/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
Осъжда Т. И. И. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. Нели Доксева, да заплати на С. И. Й. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, партер, адв. Людмил Павлов, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ – разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: