О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№10
София,08.01. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 714 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на П. И. П. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Х”, седалище гр. П. против решение № 515/18.09.2009 г. на Плевенския окръжен съд, имащо характера на определение.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
„Б” Е. , гр. С. е предявил иск по чл. 108 ЗС против П. И. П. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Х”. Искът е уважен.
Въззивният съд е оставил в сила първостепенния съдебен акт.
Срещу неговото решение е подадена касационна жалба от Е. „Х” по реда на чл. 218а, б. „а” ГПК от 1952 г. /отм./, образувана в касационно гр.д. № 565/2008 г. на трето гражданско отделение.
Производството е прекратено и върнато на въззивния съд за постановяване на допълнително решение от първостепенния Плевенски районен съд по иска с правно основание чл. 64 ЗС.
Това е сторено. Допълнителното решение на районния съд е обжалвано от „Б” Е. , София и въззивният Плевенски окръжен съд се е произнесъл с решение № 325/25.05.2009 г. по гр.д. № 758/2008 г.
Едноличният търговец е подал касационна жалба срещу това въззивно решение и тя е образувана в гр.д. № 1849/2009 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Същата страна е подала и молба за допълване на въззивното решение от 25.05.2009 г. с произнасяне по негова въззивна жалба вх. № 1118/14.08.2008 г. По това искане Плевенският окръжен съд се е произнесъл с Решение № 515/18.09.2009 г, което по характера си е определение. Въззивният съд е приел, че едноличният търговец също е подал въззивната жалба срещу допълнителното решение на районния съд по чл. 64 ЗС, по която няма произнасяне, но същата е недопустима. С нея се атакува решение, по което вече има постановен въззивен акт и също така се прави искане за произнасяне по инцидентен установителен иск в нарушение на чл. 118 ГПК /отм./. В заключение, окръжният съд е оставил въззивната жалба на Е. „Х” против решение № 94/28.07.2008 г. на Плевенския районен съд по гр.д. № 2772/2006 г. без разглеждане и е прекратил въззивното производство в тази част.
Срещу така постановения съдебен акт от окръжния съд по реда на чл. 193 ГПК /отм./ едноличният търговец е депозирал „допълнителна касационна жалба”, която има характера на частна жалба по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК и е предмет на настоящото частно производство.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивната инстанция е приела, че е недопустимо по гр.д. № 758/2008 г. да се произнася по оплаквания срещу решението на Плевенския районен съд, постановено на 07.08.2007 г. по чл. 108 ЗС, тъй като това вече е сторено с решение по въззивно гражданско дело № 801/2007 г., образувано по въззивна жалба, подадена именно от Е. „Х”.
Въззивно гражданско дело № 758/2008 г. на Плевенския окръжен съд има за предмет решението на Плевенския районен съд, постановено на 28.07.2008 г. по реда на чл. 193 ГПК /отм./ по иск с правно осн. чл. 64 ЗС.
Отказът пък на районния съд да приеме за съвместно разглеждане нова претенция по реда на чл. 118 ГПК /отм./ не подлежи на обжалване по реда на чл. 196 ГПК /отм./ – липсва произнасяне от първата инстанция по чл. 189, ал. 1 ГПК. Изключено е и самостоятелното обжалване с частна жалба по чл. 213 и сл. ГПК /отм./. Законодателят не е предвидил такава възможност, нито актът е преграждащ движението по делото. Действително, с предявяването на инцидентен установителен иск, който има за предмет преюдициално на спора правоотношение, произнасянето по него намира отражение и в диспозитива на съдебния акт. Постановяването на решение по реда на чл. 118 ГПК /отм./, формира сила на присъдено нещо и по преюдициалното правоотношение. Отказът за приемането му, обаче, е отказ да се разгледа в същото производство, наред с иска по исковата молба, но не прегражда възможността да се разгледа самия материален спор, предмет на иска по чл. 118 ГПК. Съдът не е отказал разглеждане изобщо на спора, а е отказал да допусне обективно съединяване на искове /по аналогичен начин са разрешени в ГПК и други случаи на отказ да се стигне до последващо обективно съединяване на искове – чрез въвеждане на ново основание, наред с първоначалното или в евентуалност – чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, чрез предявяване на насрещен иск – чл. 104 ГПК /отм./, чрез предявяване на обратен иск – чл. 175, ал. 2 ГПК /отм./.
Недопустимо е, също така, инцидентен установителен иск да се разгледа за първи път от въззивната инстанция, както е разяснено и в ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. Правилно Плевенският окръжен съд в атакуваното решение /определение/ е изяснил, че искането на едноличния търговец въззивната инстанция да приеме за разглеждане инцидентен установителен иск и да се произнесе по него, направено във въззивната жалба, е в нарушение на чл. 118 ГПК /отм./.
В заключение, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 515/18.09.2009 г. на Плевенския окръжен съд, имащо характера на определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на страните и частно гр.д. № 714/2009 г. да се пришие към касационно гр.д. № 1849/2009 г., което да се докладва на съдията-докладчик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: