О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 08.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5532 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Кооперация „Г. ” против решение № 2/06.01.2014г. по гр.д.№ 304/2013г. на Великотърносвски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 187/18.06.2012г. по гр.д.№ 137/2011г. на Габровски окръжен съд, като постановено по недопустим иск, който е оставен без разглеждане и е прекратено производството по него. С обезсиленото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Националната агенция по приходите иск да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът Кооперация „Г. ” е собственик на основание пар.1 от ЗК на поземлен имот 3324 от кв. 123 по действащия ПУП на [населено място] – 40 ч., целият от 259 кв.м. с идентификатор 14218.510.284, ведно с построената в него триетажна сграда с площ 259 кв.м. с идентификатор 14218.510.284.1
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като не е даден ясен отговор дали съдът приема, че с ПМС № 218/1951г. са прекратени като ЮЛ популярни банки, за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът е провел контрол на решението за вписването на ищцовата кооперация като възстановена такава, като е приел, че в последващо исково производство този въпрос може да бъде преценяван отново, затова, че предявеният иск е недопустим, защото е предявен при действието на ЗК от 1999г., а е имало искане за възстановяване по ПМС № 192/1991г.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1.може ли съдът да упражнява косвен
съдебен контрол по отношение на решение за вписано обстоятелство „възстановена кооперация”, по който се твърди противоречие с решение № 218 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 169/2012г. ІІ гр.о. 2.допустим ли е иск за собственост за възстановено кооперативно имущество, предявен след влизане в сила на Закона за кооперациите от 1999г., по който се твърди противоречие с Р № 152/03.09.2011г. по гр.д.№ 270/2010г..ІІ г.о. По останалите три въпроса се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, а те са: дава ли основание решението в охранителното производство по вписване на променени обстоятелства да се счита, че е правоприемник на кооперация, прекратена с ПМС № 218/1951г., когато не е имало производство по ликвидация и заличаване, загубили ли са правосубектността си такива кооперации и промяната на предмета на дейност пречка ли е да се приеме идентичност на ЮЛ.
Ответниците по касация Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и НАП оспорват допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено със задължителната съдебна практика – ТР № 6/2005г. т.5, относно това кога е допустим иск за собственост, основан на пар.1 ЗК от 1991г. след влизане в сила на ЗК от 1999г. и Р №.86/24.06.2009г. по гр.д.№ 76/2009г. на І т.о., касаещо правосубектността на популярните банки, прекратени с ПМС № 218/1951г. и на съдебната практика по въпроса кога кооперацията се счита възстановена.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск за собственост е установено следното: С определение № 455/2.V.2011г. на Окръжен съд-Севлиево е регистрирана „Г. ” С н.а. № 127/21.ІІІ.1922г. тя купува къща в [населено място]. на [улица]. №56, ведно с дворно место, което е идентично с имот 1362, към което са придадени по регулация още 37 кв.м. Видно от Ю. отчет на Г. 1911-1936г., върху закупената земя е построена триетажна масивна сграда от 259 кв.м. С ПМС № 218/1951г. /бр.20/1951г.на в.”Известия/ популярните банки са превърнати от датата на постановлението в клонове на БНБ- чл.3, активите им са преминали по право върху БНБ – чл.7, която е поела и дейността им, дяловият капитал на членовете им съгл.чл.10 се изплаща след установяване реалността на активите и пасивите в размер не по-голям от номиналната стойност на дяловете, като се отнася по влоговите им сметки, а те са под същия свободен режим, както другите влогове.
За одържавения недвижим имот е съставен АДС №2990/ 25.VІ. 1964г. /л.16/ в който е отразено,,че имотът се отнема от собственика „Б.”-гр. Г., каквато не е съществувала, а всъщност се касае за „Г. ” и се предава за нуждите на Д. /писмо, изх. № 92-00-9/31.ІІІ.2006г. на Главно управление на архивите към МС /л. 18/.
Със заповед № 1727/8.ХІІ.1992г.на кмета на [община] е постановено отписване от актовите книги на държавните имоти на процесния имот: триетажна масивна сграда, застроена върху 259 кв.м. и дворно място, представляващо пл. № 1330 в кв.525 по плана на [населено място] , [улица], но не е предадено владението върху имота на „Г. популярна кооперация”.
На 27.06.1998г. е проведено общо събрание на членовете на „Г. , на което е приет нов устав на кооперацията, избрани са членове на УС и КС и е променено наименованието от „Г. ” на „Г. ”. С решение от 17.ІІІ.1999г. по в.ф.д. № 480/1998г. АС-Велико Търново е отменил решение № 1243/12. Х. 1998г. по ф.д. № 806/1998г.на Габровския окръжен съд, с което е отказано вписване на нови обстоятелства и вместо това е постановено вписване в кооперативния регистър при Габровския окръжен съд на промени в обстоятелствата отнасящи се до членовете на УС и КС на кооперацията, изменения и допълнения в Устава и в наименованието от Г. на „Г. ”. В мотивите, съдът е приел, че „Г.” е съществуващо юридическо лице, тъй като с ПМС 218/1951г. е одържавено само имуществото й и е прекратена дейността й, но не е проведено производство по ликвидация и не е заличена като правен субект. В диспозитива на решението е постановено вписване по партидата на „възстановената Г.”, регистрирана през 1911г.
Въззивният съд е възприел изводът на първата инстанция, че това решение от охранително производство не доказва в настоящото спорно исково производство, че ищецът „Г. ” е правоприемник на „Г. ”, респ. че е собственик на процесния недвижим имот, тъй като правоприемството се установява единствено по исков път, а не и в едностранното охранително производство.
Със Заповед № 624/6. ХІ.1996г. на Областния управител-гр. Л. е отнето правото на стопанисване и управление на Д.-Р.-гр. Г.. върху процесния недвижим имот и е предоставено безвъзмездно за стопанисване и управление на ТУДА-гр. Г.. Против тази заповед е подадена жалба от Г. до ВАС, който с решение № 10265/28. ХІ.2005г.по адм.д. № 373/2005г., потвърдено с решение № 6139/20.VІ.2006г. по адм.д.1062/2006г. на петчленен състав на ВАС е обявил същата за нищожна. Към настоящият момент е съставен АДС /публична/ № 1000/4.ІV.2005г.за процесния недвижим имот, който с решение на МС № 297/26.04.2006г. е предоставен на НАП.
Видно от приложените административни дела, с решение по № 10226/27.12.2001г. по адм.д. № 2052/2001г. на ВАС е уважено искането на „Г. популярна кооперация с вх. № РД-02-03/1844/17.11.2000г. за предаване на процесния имот, но това решение е отменено с решение № 5503/07.06.2002г. по адм.д.№ 1256/2002г. на петчленен състав на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане по адм.д.№ 5229/2002г. жалбата на кооперацията против мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по искане вх. № РД-02-03/1844/17.11.2000г е отхвърлена. Със заповед № 352/05.11.2007г. на Областен управител на област с център Г. е отказано отписване на имота от актовите книги на държавната собственост.
Въззивният съд, позовавайки се на разясненията, дадени в ТР № 2/1995г. и т.5 от ТР № 6/2006г. е приел следното: Тъй като със заповед № 1727/8. ХІІ.1992г.на Кмета на Община-гр. Г. е постановено отписването на процесния недвижим имот от актовите книги за имотите, държавна собственост и щом тя е издадена по искане на ищеца до Кмета на Община-гр. Г. за връщане на процесния недвижим имот, представляващ одържавено кооперативно имущество в срока до 7.ІІ.1993г, и то не е предадено на кооперацията до приемането на ЗК/от 1999г./, предявеният иск при действието на ЗК от 1999г. е недопустим защото той не предвижда ново реституционнно основание на кооперативното имущество, а само регламентира продължаването на процеса на връщане на заявеното в срока до 7.ІІ.1993г., но непредадено до приемането на новия ЗК/ от 1999г./имущество. Предаването на възстановеното имущество на осн. пар.1 ЗК от 1991г. става по реда на приетата с ПМС 162/2000г. Наредба за условията и реда за връщане на кооперативното имущество, иззето, одържавено или преразпределено след 10.ІХ.1944г. /д.в. бр. 65/ 8.VІІІ.2000г./ В нея е предвидено провеждане на административна процедура за тези кооперации, които са направили искане в срока по ПМС 192/1991г., които не са си върнали имуществото и не са го потърсили по исков ред да продължат по реда,указан в § 1 на ДР на ЗК/1999г./ и Наредбата от 8.VІІІ. 2000г., като исковете за собственост са процесуално недопустими. Съобразно това тълкуване, тъй като ищцовата кооперация не е установила да е проведена задължителна административна процедура по § 1 от ДР на ЗК/1999г./ и по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.ІХ.1944г., а такава процедура по силата на § 1 ал.І от ДР на ЗК/1999г./ е допустима по отношение на кооперации, заявили искане в срока по ПМС 192/1991г.-до 7.ІІ.1993г./, каквато е ищцовата кооперация, тя не може да защити претендираното субективно материално право по общия исков ред и предявения иск се явява процесуално недопустим. Съдът се е позовал и на Решение № 15/21.І.2011г.на ВКС по гр.д. № 2066/2008г.ІV-то гр.о. Решение №627/23.ІІ. 2010г.на ВКС по т.д. № 588/2009г.І т.о., Решение № 703/7.ІХ.2011г.на ВКС по гр.д. № 351/2006г.ІV г.о. ГК.,Решение № 378/21. ХІІ.2010г.на ВКС по гр.д. № 1323/2009г.ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и по аргумент от Решение № 224/29.VІ.2010г. по гр.д. № 3529/2008г.ІІІ гр.о. на ВКС по чл.290 от ГПК, в което се приема,че предявеният иск за собственост е допустим, тъй като исковата молба е подадена преди влизане в сила на Наредбата, приета с ПМС 162/2000г.,до който момент е действало ПМС 192/1991 г., който предвижда възможност за защита и по общия исков ред.
Първият поставен въпрос – може ли съдът да упражнява косвен съдебен контрол по отношение на решение за вписано обстоятелство „възстановена кооперация”, е неотносим към крайния извод на съда за недопустимост на иска. Макар да е приел, че обстоятелството дали ищцовата кооперация е „възстановена” следва да се установява в исково производство, а охранителния акт по регистрация не доказва това при оспорване от ответниците, съдът, за да приеме, че предявеният иск е недопустим е изходил от това, че процесната кооперация следва да предяви правата си за връщане на одържавеното от нея имущество по административен ред щом е направила искане за това в срока по ПМС № 182/1991г.
Вторият въпрос – допустим ли е иск за собственост за възстановено кооперативно имущество, предявен след влизане в сила на Закона за кооперациите от 1999г. е относим към решаващия мотив на съда. По този въпрос обаче съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с ТР № 2/1995г. и т.5 от ТР № № 6/2006г. на ОСГК на ВКС С ТР № 2/1995г. ОСГК на ВКС се прие, че възстановяването на правото на собственост на кооперациите по § 1 от ДР на ЗК от 1991г./отм./ се извършва по силата на закона от влизането му в сила – 6.VІІІ.1991г. ако са налице предпоставките за реституция – имуществото, собственост на кооперациите, за е одържавено след 10.ІХ.1944г., към момента на влизане в сила на ЗК да съществува реално и да е в патримониума на държавата. Връщането на одържавеното имущество се извършва по реда, предвиден в ПМС 192/1991г., в което е предвиден и общия исков ред. При действието на ЗК /от 1999г./, /когато е предявен иска по настоящия спор/ е прието ТР № 6/10.V.2006г.на ОСГК на ВКС, т.5. С него се прие, че в ЗК от 1999г. не е уредено ново основание за реституция на кооперативно имущество. Подлежащото на възстановяване е реституирано по силата на ЗК от 1991г., но когато не е предадено, процедурата за това е административна. Това се извежда от съдържанието на пар.1, ал.1 ДР на ЗК от 1999г., който предвижда, че правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г се възстановява „ако искането за това е направено до 7.02.1993 г.” и от чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. /ДВ, бр. 65/2000 г./, издадена от МС на осн. пар.1 ал.5 ДР на ЗК, която урежда административен ред за предаване на това имущество ако е заявено до 7.02.1993 г. и не предадено. Уреденият административен ред изисква тези кооперации и кооперативните съюзи да подават искане до 31.12.2000 г. пред органа, който стопанисва това имущество. Предвидено е издаване на административен акт от административен орган и обжалване на отказите по административен ред. Единствената хипотеза, при която е допустим исковия път на защита след приемане на ЗК от 1999г. е хипотезата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗК, който се отнася само до кооперации и кооперативни съюзи възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК в по-късен момент – след 07.02.1993г. и поради това не са могли да предадат искане за връщане собствеността на кооперативните имущества по административен ред.
Ищцовата кооперация е заявила искане пред кмета на общината преди 7.02.1993 г., за което свидетелствува заповед № 1727/8. ХІІ.1992г. на Кмета на Община-гр. Г., с която е постановено отписването на процесния недвижим имот от актовите книги за имотите, държавна собственост Обстоятелството, че имуществото не е предадено на кооперацията до приемането на ЗК/от 1999г./ означава, че тя е следвало да подаде искане до 31.12.2000 г. пред ръководител на ведомството, който е управлявал това имущество, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Видно от решение № 5503 от 07.06.2002г. по приложеното адм.д.№ 5229/2002г. жалбата на кооперацията против отказа на областния управител да се произнесе по искане вх. № РД-02-03/1844/17.11.2000г по наредбата е отхвърлена. С това административната процедура по предаване на одържавеното имущество е приключила. Съобразно задължителната съдебна практика – ТР № 6/2006г. т.5, исковото производство за собственост е недопустимо.
Решение № 152/03.09.2011г. по гр.д.№ 270/2010г..ІІ г.о. с което се твърди, че противоречи въззивното решение по този поставен въпрос не е постановено по аналогичен казус. От съдържанието на същото не става ясно имуществото да е заявено за възстановяване в срока до 07.02.1993г. а същевременно ищецът е възстановена кооперация по смисъла на пар. 27 ЗК и възстановяването е станало след тази дата – през 1995г. С това решение е разгледан иск, попадащ в хипотезата на единственото изключение от установения принцип с новия ЗК – предаването на възстановеното имущество да става по административен ред.. Затова посоченото решение не обосновава допълнителното основание за допускане до касация – не е налице противоречие на въззивното решение с решение, представляващо задължителна съдебна практика щом няма идентитет на споровете, предмет на двете решения.
Не обосновават основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и останалите три въпроса. Съдът изобщо не е коментирал дали процесната кооперация е правосубектна. Напротив той е приел, че е правосубекта, защото е регистрирана по сега действащия ЗК, но предявения иск е приет за недопустим на друго основание. Затова по въпроса „дава ли основание решението в охранителното производство по вписване на променени обстоятелства да се твърди, че е правоприемник на кооперация, прекратена с ПМС № 218/1951г., когато не е имало производство по ликвидация и заличаване, загубили ли са правосубектноста си такива кооперации” и „промяната на предмета на дейност пречка ли е да се приеме идентичност на ЮЛ” не формират общото основание за допускане до касация, поради което по тези въпроси не следва да се допуска касация. Съдът не се е произнасял по същество и не е формирал мотиви по тези въпроси.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване.
Съобразно този резултат, на ответниците следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски на основание чл. 78, ал.8, във вр. с чл. 81 ГПК в размер на 1553 лв. за всеки от тях. Размерът е определен съобразно цената на иска – данъчната оценка на имота / 424 000 лв./, съгласно чл. 69, ал.1 т.2 ГПК и по правилото на чл. 7, ал.2 т.4 във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2/06.01.2014г. по гр.д.№ 304/2013г. на Великотърносвски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Кооперация „Г. ” ЕИК[ЕИК]
Осъжда „Г. популярна кооперация” ЕИК[ЕИК] да плати на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Националната агенция по приходите деловодни разноски за настоящото производство по 1553 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: