О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 08.01.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1754/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. от [населено място], [община], действащ чрез своята майка и законна представителка В. Б. В., срещу решение № 74 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 1951/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, ГО, І-7 състав решение № 428 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 6247/2014 г. в частта, с която предявеният от касатора срещу Застрахователно акционерно дружество „А.“, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 12.08.2013 г. е отхвърлен за разликата от 18 000 лв. до пълния претендиран размер 50 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшестиве. Касаторът твърди, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно настъпили вреди и страданията, които те са му причинили, безспорно установени по делото не само от заключението на медицинската експертиза, но и от показанията на свидетелката Л. В. (негова баба). Счита, че в противоречие със задължителната съдебна практика решаващият състав не е отчел всички съществени за случая обстоятелства, в т. ч. и лимитите на отговорността на застрахователите.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Въпросът относно свидетелските показания за установяване на здравословното състояние на ищеца, търпените неудобства и ограничения в личния живот вследствие на непозволено увреждане могат ли да допълнят съдебно-медицинската експертиза и каква е тяхната обвързваща сила; 2. Въпросът за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; 3. Въпросът за точното отчитане на конкретните икономически условия, включително лимитите на застраховане, пряко свързани с икономическата конюнктура към момента на настъпване на увреждането, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя“.
В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, освен на ППВС № 4/1968 г., касаторът се позовава и на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – не представя практика на съдилищата.
Ответникът по касация – Застрахователно акционерно дружество „А.“, [населено място] и третото лице-помагач на същия – Д. А. С. от [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените на ищеца неимуществени вреди от получени травматични увреждания в резултат от пътно-транспортно произшествие на 12.08.2013 г. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец по съображения, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдението му за пресичане при червен сигнал на светофара за пешеходци. За недоказана е счетена и причинната връзка между установеното отклонение на детето от пешеходната пътека с 5 метра, като, въз основа на заключението на авто-техническата експертиза, е счетено, че това отклонение всъщност е удължило спирачния път на автомобила и е довело до по-ниска скорост на същия при удара.
Въззивният съд не е споделил, обаче, извода на първата инстанция относно обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, приемайки, че по отношение продължителността на периода на възстановяването му следва да се вземе предвид заключението на медицинската експертиза, а не показанията на свидетелката Л. В. (негова баба). Поради обстоятелството, че ищецът не се е явил за личен преглед при вещото лице, решаващият състав е възприел именно заключението на експерта, в което периодът на зарастване на костната фрактура е определен в рамките на максималните срокове за отзвучаване на травма от типа на получената, като е преценил показанията на посочената свидетелка за недостоверни. Като е отчел конкретните обективни и субективни фактори, в т. ч. и ниската възраст на пострадалия, способстваща бързото му възстановяване, въззивният съд е приел, че сумата 18 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на страданията на пострадалото дете. Затова, след частична отмяна на първоинстанционния акт, е отхвърлил иска за разликата над 18 000 лв. до пълния претендиран размер 50 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Освен, че формулираните от касатора въпроси са поставени принципно, а не с оглед конкретния случай, тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради това, че отговорът на същите е относим към правилността на обжалвания акт. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. Такава именно е настоящата хипотеза – въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора, съобразявайки релевираните в жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните, е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна преценка както на събраните по делото доказателства, така и на обстоятелствата, приети от първата инстанция за релевантни при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Възприемането на конкретно доказателство за достоверно или не (в случая показанията на свидетелката В.) е изцяло в правомощията на решаващия въззивен състав, като преценката относно направения в тази насока извод е относим към правилността на постановеното решение, но не може да бъде основание за допускането му до касационен контрол.
Що се отнася до социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието и лимита на отговорност на застрахователите към този момент, твърдението на касатора, че не са взети предвид при определяне на обезщетението, не съответства на данните по делото. Видно от мотивите на акта, макар да не е изложил подробни аргументи, съобразявайки годината на настъпване на вредата (2013 г.), съдът всъщност е съобразил и тези обстоятелства. Липсата на изрично обсъждане на същите от страна на въззивния съд не означава, че тези обстоятелства са игнорирани, а че решаващият състав е възприел всички посочени от първостепенния съд като релевантни за случая обстоятелства, но е направил различни изводи във връзка с тях – преценка, чиято правилност е извън предмета на настоящото производство.
С оглед изложеното, следва да се счете, че поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се обсъжда наличието на конкретните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 74 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 1951/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: