О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 13.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4908 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 93997/19.07.2019 г., подадена от адв. Т. П., в качеството му на особен представител на Н. И. Б. против решение № 5029/04.07.2019 г. по в.гр.д. № 3415/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение молба с вх. № 53811/19.04.2019 г. за изменение на решение от 18.04.2019 г. по същото дело в частта за разноските.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че първоинстанционният и въззивният съд са определили неправилно възнаграждението на особения представител, тъй като делото било образувано по четири иска – два главни и два акцесорни и възнаграждението следвало да се определи за всеки един от исковете поотделно. Иска се отмяна решението в обжалваната част и допълване на решението от 18.04.2019 г. в частта за разноските, като на осн. чл. 77 ГПК се осъди „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД да заплати допълнително възнаграждение за особен представител за двете инстанции.
Ответната страна по частната жалба „Топлофикация“ ЕАД не взема становище по нея.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Софийският градски съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК в диспозитива решение от 18.04.2019 г. по в. гр. д. № 3415/2019 г. и е оставена без уважение молба с вх. № 53811/19.04.2019 г. за изменение на решението в частта за разноските. Предмет на настоящото производство е обжалваното с частната жалба решение № 5029 от 04.07.2019 г., в частта му с характер на определение, с което е оставена без уважение молбата, подадена от особения представител на ответницата по иска – адв. Т. П. за изменение на решението от 18.04.2019 г. в частта за разноските.
За да остави без уважение молбата Софийският градски съд е приел, че размерът на възнаграждението на особения представител е определено според фактическата и правна сложност на делото, което не се характеризира с такава сложност, поради което възнаграждението следва да се определи в размера, определен вече от съдилищата по делото. Приел е и, че възнаграждението на особения представител не е обвързано с размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а може да бъде определено и в по-нисък размер – не по-малко от половината, като същият е бил съобразен по делото с присъждането на общо възнаграждение в размер на 600 лева за двете съдебни инстанции.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 6 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С последните изменения на цитираната разпоредба, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27 октомври 2017 г., законодателят изрично предвиди задължението на съда да определи възнаграждение за особения представител, както и възможността същото да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв., но не по-малко от една втора от него. В случая, както от въззивния, така и от първоинстанционния правилно са определили размера на дължимото възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не са използвали като критерии за изчисляването му броя на предявените искове и не е извършено сумиране на няколко възнаграждения. Възнаграждението е единно, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5029/04.07.2019 г. по в.гр.д. № 3415/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 53811/19.04.2019 г. за изменение на решение от 18.04.2019 г. по делото в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: