1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 09.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 819 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалeн представител адв. Мария М. срещу решение № 1920 от 24.10.2013г. по гр. дело № 1053/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение от 08.08.2012г. по т. дело № 2183/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия Б. М. Я. М., гражданин на Д. сумата 3 900 лв. – деловодни разноски и на въззиваемата С. Х., гражданка на Д. сумата 1 950 лв. – деловодни разноски. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прекратено на основание чл. 517, ал. 4 ГПК [фирма], [населено място].
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките, визирани в чл. 517 ГПК за прекратяване на дружеството. В депозирано на 16.01.2014г. изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Следва ли при липсата на всички законоустановени предпоставки за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК същият да бъде уважен?”
Ответниците Пале К. М. Х., Сусане Х., граждани на Д., [фирма], Д., К. Р. М., Б. М. Я. М., М. М., Д. К., П. Л. К. К., граждани на Д., всички чрез процесуални представители адв. Р. Ж. и адв. М. С. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставеният от касатора въпрос не е релевантен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а евентуално представлява касационен довод по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномeсечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Пале К. М. Х., Сусане Х., граждани на Д., [фирма], Д., К. Р. М., Б. М. Я. М., М. М., Д. К., П. Л. К. К., всички граждани на Д. и [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, като е прекратено ответното дружество [фирма], [населено място]. За да направи извод за основателност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на ответника [фирма] на основание посочената разпоредба:
1/ ищците са кредитори на [фирма], [населено място], което е установено с решения и изпълнителни листи по следните дела: гр. дело № 5971/2001г. на СГС по иск на Пале К. М. Х. и Сусане Х., т. дело № 156/2010г. на САС, ТО по иск на [фирма], Д., гр. дело № 830/2010г. на САС по иск на К. Р. М. и Б. М. Я. М., т. дело № 883/2010г. на САС, ТО, 1 състав по иск на М. М., гр. дело № 893/2010г. на САС, ГК по иск на Д. К. и П. Л. К. К., т. дело № 150/2010г. на САС, ТО, 3 състав по иск на [фирма], [населено място];
2/ ищците имат качеството на взискатели по шест изпълнителни дела срещу длъжника [фирма];
3/ длъжникът [фирма] е едноличен собственик на капитала на ответното дружество [фирма] и по изпълнителните дела са наложени запори върху целия му дружествен дял като едноличен собственик на капитала на [фирма], вписани в търговския регистър по партидата на ответното дружество;
4/ всички образувани от ищците изпълнителни дела срещу длъжника [фирма] са присъединени към изп. дело № 20107170400638 по описа на ЧСИ Р. Т. и с постановления изх. № 2131/11.04.2011г., № 2132/11.04.2011г., № 2134/11.04.2011г., № 2847/09.05.2011г., № 2848/09.05.2011г. и № 2133/11.04.2011г. частният съдебен изпълнител на основание чл. 517, ал. 4 във връзка с ал. 3 ГПК е овластил взискателите да предявят пред Софийски градски съд иск за прекратяване на [фирма];
5/ по делото липсват доказателства, че вземанията на ищците са погасени към датата на приключване на първото заседание на делото.
Наличието на възможност искът за прекратяване на дружеството да бъде предявен без спазване на изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ за изпращане на изявление за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е аргументирано с обстоятелството, че изпълнението е насочено срещу всички дялове на длъжника в ответното дружество и върху тях е вписан запор по изпълнителните дела.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГП К. Посоченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Посоченият от касатора въпрос „Следва ли при липсата на всички законоустановени предпоставки за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК същият да бъде уважен?” не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна въпросът не е коректно формулиран от касатора, а от друга страна, не са налице останалите предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С формулирания въпрос касаторът цели да обоснове неправилност на решението на въззивната инстанция поради постановяването му при липса на предпоставките за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
По въпроса какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, е формирана постоянна практика на ВКС /решение № 77/16.06.2013г. по т. д. № 3990/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101/25.06.2012г. по т. д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 146/07.11.2013г. по т. д. № 1041/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, която не се налага да бъде променяна и която е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. Съгласно постоянната практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение срещу притежавани от него дялове от капитала на О. /ал. 3/ или върху всички дялове в дружеството /ал. 4/. Ищец по иска е взискателят, а ответник – дружеството, чието прекратяване се иска. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху дела на длъжника; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне. При съобразяване с посочената съдебна практика и след обсъждане на събраните доказателства въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1920 от 24.10.2013г. по гр. дело № 1053/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.