3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 09.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 23 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], със съдебен адрес: [населено място], ул. „…“ № 36, ет. 4, ап. 6, срещу определение № 391 от 27. 10. 2017г. по ч. гр. дело № 3198/2017г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на Д. т.“ О. срещу определение № 259 от 25. 05. 2017г. по гр. д. № 61/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав, и е прекратено производството по ч гр. дело № 3198/2017г. на ВКС.
Частният жалбоподател [фирма] излага доводи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като определението по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение, спрямо което в случая е допустим касационния контрол. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено друго определение, с което да бъде уважена подадената частна касационна жалба срещу акта на въззивния съд по чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на частна касационна жалба с вх. № 4746 от 08. 06. 2017г., по която е образувано ч. гр. дело № 3198/2017г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е определение № 259 от 25. 05. 2017г. по гр. д. № 61/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав, с което на основание чл. 77 вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК ищецът [фирма] е осъден да заплати на адв. Р. Д. – М. /особен представител на ответника К. Х. М./ възнаграждение в размер на 2 133. 88 лв. за въззивното производство. В обжалвания съдебен акт касационният съд е приел, че горепосоченото определение е от категорията съдебни актове, обезпечаващи извършването на съответни съдопроизводствени действия /процесуално представителство на ответника по иска, призован чрез залепване на уведомление, чрез назначаване на особен представител на разноски на ищеца/ и като непопадащо в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда хода на делото, нито е измежду изрично посочените в закон като обжалваеми съдебни актове, не подлежи на инстанционен контрол.
Последователно и безпротиворечиво в практиката си ВКС приема, че е допустимо обжалването на произнасянето на съдилищата относно определянето от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на размера на възнаграждението на особения представител на ответника, когато това произнасяне е в производство по молба с правно основание чл. 248 ГПК: определение № 936 по ч. т. д. № 3334/2014г. на І т.о.; определение № 626 по ч.т.д.№2803/2015г. на ІІ т.о.; определение № 208 от 15. 04. 2016г. по ч.т.д.№ 614/2016г. на ІІ т.о.; определение № 27 от 09. 01. 2014г. по ч.гр.д. № 7316/2013г. на ІІІ г.о.; определение № 43 от 15. 01. 2013г. по ч.гр.д.№ 633/2012г. на ІV г.о.; определение № 456 от 22. 07. 2015г. по ч.гр.д.№ 3679/2015г. на ІІІ г.о. и др.. Определението, с което се определя размера на възнаграждението за особения представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, представлява произнасяне със съдебен акт по разноските по делото, който акт може да бъде изменян по реда на чл. 248 ГПК и последното произнасяне подлежи на инстанционен контрол. Обжалваното определение № 259 от 25. 05. 2017г. по гр. д. № 61/2017г. на Пловдивски апелативен съд е първоначалния съдебен акт, с който ищецът е осъден да заплати разноските за въззивното производство за особения представител на противната страна, доколкото във въззивното решение само е даден срок на ищеца с указания за внасяне на тези разноски, без наличие на осъдителен диспозитив. С ГПК от 2008г. отпадна правната възможност по чл. 70 ГПК /отм./ да се атакува пред по-горен съд с частна жалба съдебният акт само в частта за разноските. Според новата процедура на чл. 248 ГПК този съдебен акт може да бъде допълнен или изменен в частта за разноските от съда, който го е постановил и само това определение по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК /в този смисъл определение № 234 от 14. 09. 2016г. по ч.гр.дело № 2904/2016г. на ВКС, І г.о./.
Неправилно в случая молбата по чл. 248 ГПК на ищеца / „частна касационна жалба“ с вх. № 4746 от 08. 06. 2017г./ е била възприета от Пловдивски апелативен съд /П./ и от ВКС като частна жалба, като даденото от страната наименование е ирелевантно. Образуваното пред ВКС производство по ч. гр. дело № 3198/2017г. е било без предмет, поради което е подлежало на прекратяване, при което делото е следвало да бъде върнато на П. за произнасяне по молбата с правно основание чл. 248 ГПК. По тези съображения, а не по изложените в атакуваното определение, частна касационна жалба с вх. № 4746 от 08. 06. 2017г. е недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а частното касационно производство правилно е прекратено.
Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като валиден, допустим и правилен, след което делото следва да бъде изпратено на П. за произнасяне по молбата с правно основание чл. 248 ГПК на ищеца с вх. № 4746 от 08. 06. 2017г. за изменение на определение № 259 от 25. 05. 2017г. по гр. д. № 61/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав, по която компетентен да се произнесе е въззивния съд.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 391 от 27. 10. 2017г. по ч. гр. дело № 3198/2017г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав за произнасяне по молбата с правно основание чл. 248 ГПК с вх. № 4746 от 08. 06. 2017г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.