О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София,09.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4580/2018 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Г. И. Б., като майка и законен представител на децата Н. В. В. и И. В. В., чрез адв. Ив. К., срещу определението с № 1008 от 1.11.2018 год. по ч. гр. д. № 276/2018 год. на Разградския окръжен съд. С него е оставена без уважение предходната им частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при РС – Разград за вписване на исковата им молба с правно основание чл. 135, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД, постановен с определение № 37 от 10.10.2018 год. по преписка вх. № 4405/2018 год. по описа на Службата по вписванията към РС-Разград.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му. Съображенията им са за липса на основание съдията по вписванията да проверява редовността на исковата молба, подлежаща на вписване с оглед постановеното от съдията по образуваното пред Разградския окръжен съд дело разпореждане № 782 от 13.09.2018 год., независимо от изложените в същото мотиви. Жалбоподателите се позовават на противоречие с т. 6 от ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС и на определение № 266 от 8.10.2015 год. по ч. гр. д. 3726/2015 год. ВКС, в което е прието, че редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда не може да се проверява от съдията по вписванията. Освен това, жалбоподателите считат, че въпросът дали е внесена дължимата държавна такса за образуване на дело по представената за вписване искова молба не е от компетентност на съдията по вписванията, а на съда.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на искова молба, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В самата частна касационна жалба, както и в приложеното към нея изложение се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията на съдията по вписванията да проверява редовността на акт, в случая искова молба, чието вписване е наредено от съда или е в компетентостта на последния да проверява редовността й /уточнен въз основа твърденията на жалбоподателите/. Поддържа се противоречие в произнасянето по него с т. 6 на ТР № 7/2013 год. по т. д. № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираното определение на ВКС. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси относно разпореждането на съда за вписване на исковата молба: 1. Допустимо ли е в разпореждането за вписване на исковата молба, указващо на ищците да впишат в едноседмичен срок исковата молба, съдът да мотивира, че това разпореждане не представлява нареждане за вписване на исковата молба, отправено от съдията до съдията по вписванията, по смисъла на т. 6 от цитираното ТР; 2. Допустимо ли е прехвърлянето на правото и задължението да се следи за основателността на вписването на книжа, спазването от съда, разглеждащ делото и разпоредил вписването, върху ищеца или на съдията по вписванията; 3. Валиден ли е отказ за вписване на искова молба от съдията по вписванията, ако същият установи, че към момента на вписването няма данни за заплащане, освобождаване или отлагане от заплащане на държавна такса, наличие на описание на граници на имота по иска, на посочени данни за страни и други касаещи оперативния доклад по делото …/в останалата част въпросът е с неясно съдържание/, и ако счете за необходимо при връщане на вписаните екземпляри да отбележи нередностите към момента на вписването.
Съобразявайки доводите на жалбоподателите и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на окръжния съд. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба на жалбоподателите по предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на разясненията по т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 год. по т. д. № 7/2012 год. ОСГТК на ВКС относно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ПВп – същата включва преценка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, както и че съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съда.
В този смисъл и въз основа на същите разяснения е постановено и определението по ч. гр. д. № 3726/2015 год. на ІІ г. о. на ВКС, на което се позовават жалбоподателите, като спецификата на поставените при разглеждането му въпроси за държавната такса, дължима при вписване на искова молба за съдебна делба е обусловила различния извод – държавната такса при делбата се събира върху стойността на дяловете /чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, които се определят при извършването на делбата, поради което и дължимата държавна такса се определя с решението по извършване на делбата. С оглед на това и при предявяване на молбата за делба не се дължи внасяне на държавна такса, а при вписването й следва да се дължи минимално определената такса от 10 лв., която е била внесена от молителите, ищци, на които е било указано от съда вписването й.
Настоящият случай обаче не е такъв, макар на ищците също да е указано от съда вписване на исковата им молба, което същите са предприели, подавайки нарочна молба вх. № 4405 от 10.10.2018 год. Като приложение към нея е посочено бордеро за платена държавна такса за вписването, адвокатско пълномощно и 2 бр. преписи от исковата молба и приложенията към нея, като в приложена на л. 9 от производството т. н. „писмена защита” от адв. К. се поддържа твърдение за внесена държавна такса.
Следователно, образуваното производството за вписване не е въз основа на акт, изхождащ от съда, разпореждащ вписване, поради което и съдията по вписванията е длъжен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВп /чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВп/. Като е намерил, че представената за вписване искова молба не съдържа изискваното от разпоредбата на чл. 12 , ал. 1, изр. 1 ПВп приложение на доказателство за внесена държавна такса за образуване на исковото производство, въззивният съд потвърдил постановения отказ за вписването й като правилен. Позовал се е на различното действие на вписването в зависимост от предявения иск, както и от предвиденото в закона негово защитно действие относно придобити права от трети лица, с оглед на което обосновал извод за необходимост от редовна искова молба, за да се постанови вписването й. При липса на представено доказателство за събрана държавна такса за образуване на дело по представената искова молба такъв извод не може да се направи, както и поради липса на данни да е извършена проверка за редовност на исковата молба от съда съгласно чл. 127 и сл. ГПК, поради което и с оглед констатираната нередовност на молбата за вписване е потвърден постановеният от съдията по вписванията отказ.
При така изложените от въззивния съд съображения следва извод, че произнасянето по първия от поставените в изложението въпроси не е в противоречие със сочената съдебна практика, напротив същото кореспондира с нея. Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По второто основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулираните въпроси не са относими – действията на съдията докладчик по съдебното производство и проверката му относно редовността на исковата молба не са обусловили произнасянето на въззивния съд, тъй като видно от данните по делото жалбоподателите, в изпълнение на дадените им от съда указания, са подали молба за вписване на исковата молба по предявения от тях иск по чл. 135 ЗЗД, и въз основа на същата е образувано охранителното производство по вписването.
По изложените съображенията на въззивния съд, че не се касае до вписване на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съда, поставените от жалбоподателите въпроси са неотносими, тъй като не са обусловили решаващия извод за потвърждаване на отказа за вписване на исковата молба. Процедурата по вписване или отбелязване по чл. 11 ПВп на исковите молби е уредена в чл. 12 ПВп – за да се извърши вписването или отбелязването се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, като проверката за това е в правомощията на съдията по вписванията. Тази проверка е различна от проверката за редовност на исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК, като обстоятелството, че по последната е образувано дело не означава имплицитно и редовност по чл. 6 ПВп, нито означава, че съдът е наредил вписването, с което съдията по вписванията следва да се съобрази. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, съгласно която ход на делото не може да се даде докато подлежащите на вписване искови молби не бъдат вписани. В този смисъл е указанието на съда, пред който жалбоподателите са подали исковата си молба, да я впишат, като при предприемане на последното същите имат задължението да представят както исковата молба, подлежаща на вписване, със съдържанието, изисквано от чл. 6 ПВп, така и доказателства за внесената държавна такса за образуване на делото – чл. 12, ал. 1 ПВп. Неизпълнението на последното изискване е обосновало потвърждаването от въззивния съд на постановения отказ, което е обуславящият извода въпрос.
С оглед на горното поддържаните от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице и същото не следва да се допуска, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1008 от 1.11.2018 по ч. гр. д. № 276/2018 год. на Разградския окръжен съд, по подадената от Г. И. Б., като майка и законен представител на децата Н. В. В. и И. В. В., чрез адв. Ив. К., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: