О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 09.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2699 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Ц. против решение № 48 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 41/2019 г. на Окръжен съд-Габрово, в частта, с което е потвърдено решение № 316 от 09.11.2018 г. на РС-Габрово, в частта, с която той е осъден да заплати за уравнение дела на другия съделител И. К. Ц. сумата 14950 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради несъобразяване с доказателствата и необоснованост, защото съдът е възприел неправилното заключение на вещото лице за оценката на дяловете..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди очевидна неправилност на решението и противоречие на решението със съдебната практика, задължаваща въззивния съд да обсъди всички доказателства по отделно и в съвкупност и да формира собствени изводи от тях
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение № 249 от 08.08.2016 г. на Габровският районен съд е допусната делба на дворно място с идентификатор 14218.509.280, находящо се в [населено място], [улица] площ 251 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ 66 кв.м. с идентификатор …., между съсобственици и при квоти: 1/6 ид.част за И. С. Ц. и 5/6 ид.части за И. К. Ц.. Установено е, че жилищната сграда е поделяема на два дяла, като всеки от етажите може да се обособи като самостоятелно жилище с прилежащи към него складови помещения. Изготвен е и е одобрен инвестиционен проект за преустройство на първия етаж, чрез обособяване в него на санитарен възел. Така в хода на втората фаза са обособени два дяла. Дял първи, състоящ се от първи етаж от жилищната сграда със застроена площ 53,6 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с мазе № 4 и мазе № 5 в сутерена с площ 16,5 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от дворното място. Дял втори се състои от втория етаж с площ 53,6 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и мазе № 3 в сутерена с площ 17,2 кв.м., ведно с 5/6 ид.ч. от дворното място. В хода на втората фаза, съдът не е определил припадащите се части от дворното място към всеки от етажите въпреки, че с делбата се учредява етажна собственост, а предмет на делбата е и дворното място не само сградата. С представеното в съда заключение на 26.06.2018 г. на в.л. В. Р. е определена средна пазарна цена на дворното място в размер на 12 073 лв. /т.1 от заключението/ цена на първия етаж, ведно с принадлежащите към него складови помещения / изби/ в размер на 23 200 лв. и на втория етаж, ведно с припадащото се към него мазе – 26 300 лв. /т.2 от заключението/. Сборът от цената на двата етажа и припадащите се към всеки от тях мазета е 49 500 лв. В тази цена не е включена цената на дворното място. При определяне сумите за уравнение на дяловете, съдът не е включил дворното място. Стойността на притежаваната от И. С. Ц. 1/6 ид.част от цялата къща е 8 250 лв., а стойността на притежаваната от И. К. Ц. 5/6 ид.част е 41250 лв. Тъй като стойността на дела, който получава И. С. – първия етаж с прилежащите му мазета /без идеалната част от дворното място/ е 23 200 лв., а стойността на квотата му от допуснатата до делба сграда е 8 250 лв., съдът е в съответствие с доказателствата по делото е определил сума за уравнение на дяловете 14 950 лв. И. К. получава в дял втория етаж, ведно с принадлежащото му мазе с пазарна цена 26 300 лв. / без стойността на 5/6 ид.ч. от дворното място/, а стойностjа на квотата му от допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда е 41250 лв. Със определената сума за плащане от касатора той ще допълни стойността на дела си, съобразно чл. 69, ал.2, изр.2 ЗН.
РС е съобразил заключението на в.л. Р., с което са определени стойностите на всеки от етажите, ведно с принадлежащите към тях избени помещения. Не е възприето заключението на в.л. Г., с което са определени само стойност на етажите, но без принадлежностите им, което противоречи на нормата на чл. 40 ЗУТ изискваща към всяко жилище да има и складово помещение и на нормата на чл. 98 ЗС, съгласно който принадлежността следва главната вещ.
Въззивният съд е възприел изводите на РС относно дължимите суми за уравнение на дяловете, като също е изходил от заключението на в.л. Р..
Неоснователно се поддържа основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да формира собствени изводи от тях. Съдилищата по същество са обсъдили доказателствата по делото – съобразили са най-пълното заключение на в.л. Р., изготвено след одобряване на инвестиционния проект, с което са формирани два дяла от допуснатия до делба недвижим имот. Не отговаря на истината твърдението във касационната жалба и изложението към нея, че съдът е включил в оценката на етажите и стойността на припадащите се части от дворното място към всеки от етажите.
Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми и може да се констатира и без да се извършва същинския касационен контрол. Такъв би бил случаят, когато не са спазени изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая съдът констатира, че не е приложено правилото на чл. 40 ЗС за определяне на припадащите се части от общите части към всяко от жилищата и от дворното място. Правата върху него са останали такива, каквито са установени с решението по допускане до делбата. Подобно оплакване обаче няма в касационната жалба, респективно не е формулиран и въпрос в изложението към нея в този смисъл. Твърдяната очевидна неправилност също не се свързва с приложението на чл. 40 ЗС по отношение на дворното място. Като съобразява, че дворното място може да не е обща част по волята на страните по аргумент от чл. 63 ЗС, че няма оплакване за не прилагане на чл. 40 ЗС по отношение на дворното място и поради това, че би се отежнило положението на жалбоподателя, защото той би получил по-голяма част от дворното място, съответно с по-голяма стойност, което би увеличило сумата, която ще дължи за уравнение на дяловете, съдът не допуска касационно обжалване за определяне припадащата се част от дворното място към всеки от двата дяла по правилото на чл. 40 ЗС.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторът не твърдят такива нарушение на процесуалните правила. Той свързва неправилността единствено с това, че счита, че в стойността на дяловете е включена и частта от дворното място, което не се преразпределя. Това твърдение обаче не кореспондира на заключението на вещото лице и на мотивите на съда по изложените по-горе съображения.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Мотивите на съда в обжалваната част са обосновани и разбираеми, и кореспондират на диспозитива, не са в грубо несъответствие с доказателствата и не нарушават изискването за установяване на истината.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване ва въззивното решение, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба, подадена от И. С. Ц. на въззивно решение № 48 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 41/2019 г. на Окръжен съд-Габрово в обжалваната част, с което е потвърдено решение № 316 от 09.11.2018 г. на РС-Габрово, в частта, с която той е осъден да заплати за уравнение дела на другия съделител И. К. Ц. сумата 14950 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: