О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 15.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 710 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф” Е. чрез а. М. С. и “Р“ А. чрез а. М срещу решение № 133/16.01.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1015/2007 г., с което е оставено в сила уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявен иск по чл.180 ДПК /отм./ на М. на ф. срещу двамата касатори.
Двамата касатори поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационното обжалване визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – МФ оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба срещу решението на САС, поради следните съображения:
СГС е сезиран с предявен иск от М. на ф. по чл.180 ал.2 ДПК /отм./ за обявяване недействителен по отношение на държавата договор за особен залог от 28.05.2004 г., сключен между “Ф” Е. като заложен кредитор и “Р” А. като залогодател с предмет на договора – залог за вземане в размер на 9656180 лв.
С решение от 20.07.2006 г. първоинстанционният съд – СГС е уважил иска.
С решение от 16.11.2006 г. на САС решението на СГС е отменено и е постановено друго решение, отхвърлящо иска, като е прието, че Министърът на ф. не е активно процесуално легитимиран да предяви иск по чл.180 ал.2 ДПК /отм./.
С решение от 22.05.2007 г. ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане, като е приел, че Министърът на ф. , като представител на държавата по чл.18 ал.3 ГПК /отм./, има процесуална легитимация да води иска по чл.180 ал.2 ДПК /отм./.
При повторното разглеждане на делото е постановено решението, предмет на настоящата касационна жалба, с което е оставено в сила уважителното първоинстанционно решение. САС е приел, че искът е допустим и основателен, като е взел предвид междувременно издаден нов ревизионен акт за установени публични задължения на “Р” А. , вместо отменения акт от ВАС.
Касаторите формулират следните материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Налице ли е активна процесуалноправна легитимация на М. на ф. за предявяване на иск с правно основание чл.180 ДПК /отм./?
2. Кои са установените предпоставки за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на сделките, посочени в чл.180 ДПК /отм./?
3. Налице ли са законоустановените предпоставки за относителна недействителност на сделките от вида, посочен в чл.180 ДПК /отм./ в случаите, когато сделките са сключени не преди, а след връчването на акт за възлагане и данъчните задължения на дружеството длъжник, установени в хода на това ревизионно производство, са били отменени по съдебен ред?
4. В хода на производството по чл.180 ДПК /отм./, образувано по искова молба със заявено основание на иска, произтичащо от определен данъчен акт, конкретно посочен в исковата молба, допустимо ли е произнасяне въз основа на новосъздаден в хода на производството ДРА, без ищецът да е направил изменение на иска си с навеждането на ново основание?
5. Н. ДРА има ли характер на ново основание на иска, което следва да бъде наведено в процеса по законоустановения процесуален ред чрез изменение на иск по реда на чл.116 ГПК /отм./ или представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при постановяване на решението, съгласно чл.188 ал.3 ГПК /отм./?
Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по така формулираните въпроси от касаторите, доколкото се касае до тълкуване разпоредбата на чл.180 ДПК /отм./. По тези въпроси липсва задължителна съдебна практика, поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като представените решения на САС, Бургаски АС, Сливенски ОС, Бургаски ОС и две решения на отделни състави на ВКС – № 515/05.10.2007 г. и № 54/13.02.2006 г. касаят казуси, неидентични с казуса, по който е постановено обжалваното решение на САС като хипотези от чл.180 ДПК /отм./.
С оглед на изложеното, касационното обжалване по касационната жалба на “Ф” Е. и “Р” А. срещу решението на САС следва да бъде допуснато.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторите следва да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 193123.60 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133/16.01.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1015/2007 г.
УКАЗВА на касаторите – “Ф” Е. и “Р” А. да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 193123.60 лв. /сто деветдесет и три хиляди, сто двадесет и три лева и 60 ст./ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.