4
гр. д. № 564/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 10
София, 04.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 564/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение от 02.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.07.2010 г. по гр. д. № 2762/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на ДП „П.”, [населено място], че касаторът не е собственик на имот с площ от 7072 кв. м., съставляващ ПС № 20482.505.328 по кадастралната карта на землището на [населено място]. К. довод е за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалните въпроси: 1 допустим ли е предявения отрицателен установителен иск след като ищецът не е собственик на имота; 2. подлежат ли на обсъждане всички доказателствата, с които се установява, че спорния имот е бил предоставен за стопанисване и управление на касатора; 3. съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила недопускането на доказателства, за установяване обстоятелството, че спорния имот е част от имота за който е съставен А. № 619 от 01.03.1995 г.; както и по материалния въпрос дали касаторът, ответник по иска, е собственик на имота на основание приватизационна сделка и давностно владение. В изложението не са изложени мотиви за това на кое от основанията по чл. 280, ал. 1 се иска допускане до касационна проверка на въззивното решение, както и дали формулираните въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 5000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
По възражението за недопустимост на иска поддържано и пред първата инстанция, съдът е приел, че искът е допустим, тъй като ищецът има интерес да установи, че ответникът не е собственик на имота. Този интерес е обоснован с твърдението на ищеца, че спорния имот е част от предоставения на държавно предприятие „П.” терен за стопанисване и управление с ПМС № 26 от 27.08.1969 г., че той е правоприемник на това предприятие и образуваните въз основа на неговото имущество „Н.” и Изпълнителна агенция „П.” и от оспорване на тези му права от ответника, израз на което е снабдяването му с констативен н. а. за собственост за него. Въпросът за допустимостта на иска е решен в съответствие със задължителната практика формирана по него, която безпротиворечиво приема, че ищецът по вещен иск не е ограничен в избора си дали да защитава претендираните права с положителен или установителен иск. При заявените факти че имотът се ползва за паркинг и че при изработването на кадастралната карта и регистри е записан като негова собственост и в проведената процедура по поправка на картата, касаторът не е възразил, то избраната от него форма на защита съответства на целта му да отрече претендираните от ответника по иска права.
За да уважи иска съдът е приел за установено, че спорния имот не е част от имота предоставен на касатора и описан в А. № 619 от 1995 г. Този имот не граничи с ползвания от касатора имот, а отстои на значително разстояние от него. Имотът се използва за обществен паркинг, върху него не е реализирано мероприятието „строителство на обект за производство на боракс, обект за хлор и хлоропроизводство и за ремонтно-механичен завод”, поради което той не е част от терена, с който е разширен терена предоставен на касатора, с цел изграждане на стопански обекти за извършване на описаните по-горе дейности, и за който е съставен А. № 619 от 1995 г. ІІІІІІІ.
Формулираните процесуални въпроси за преценка на доказателствата дали имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на касатора и за допускане на доказателства за установяване дали спорния имот е част от имота, за който е съставен А. 619 от 1995 г., не са решаващи за правните изводи на съда относно изхода на спора. При предявен отрицателен установителен иск за собственост ответникът носи доказателствената тежест за установяване, че е придобил вещни права на поддържаното от него основание. Касаторът се е позовал напридобивното основанието по чл. 17а ЗППДОП, поради което е следвало да установи, че към момента на приватизирането имотът е бил заприходен като дълготраен материален актив. Необсъденото доказателство и недопуснатото не съдържат сведения за този релевантен факт. Съобразно това и разрешените процесуални въпроси – обсъждането на събраните и недопускане събирането на неотносими, не са от решаващо значение за изхода на спора, след като не са насочени към установяване на релевантния за доказване на твърдяното придобивно основание факт.
Съобразно изложеното не е налице общият критерии за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Не се поддържа и нито един от специалните критерии, поради което не следва да се допусне касационна проверка на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: