1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
С., 5.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 650 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прогимназия „Св.св. К. и М.” [населено място], представлявана от директора В. Ч., чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-П., против въззивно решение № 46 от 10.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 19/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен състав, с което е отменено решение № 927 от 19.11.2010 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 3365/2010 г. и са уважени предявените искове от С. Г. П. от [населено място] срещу Прогимназия „Св.св. К. и М.” [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението й, извършено със заповед № Т-388/05.08.2010 г. на директора на ответното училище за незаконно; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 3 631,02 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 08.05.2010 г. до 05.11.2010 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: как следва да се брои двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ и следва ли да бъдат приспадани официалните и неработни дни; от кой момент започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание и при определяне тежестта на наказанието следва ли да бъдат отчетени и предходни нарушения на работника. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни актове, както следва: решение № 1678 от 01.12.1999 г. по гр. д. № 570/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 911 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 19.12.2007 г. по кас. гр. д. № 563/2007 г. на І с-в на САС, определение № 344 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 470/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и определение 3634 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 1525/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, и двете постановени в производство по чл. 288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, С. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ц. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина, посочени от работодателя в п. І – т. 6 и 7 на уволнителната заповед не са мотивирани с всички индивидуализиращи ги белези, а останалите нарушения на трудовата дисциплина са от характер, който не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Представената от касатора съдебна практика на ВКС съдържа решения на отделни състави на ВКС, която практика не е задължителна и обосновава евентуалното наличие на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Постановените определения по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3., поради което настоящият състав приема, че касаторът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от касатора материалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, но същите са решени в синхрон с постановената задължителна практика, съдържаща се в решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 875 от 29.12.2010 г. по гр.д. № 726/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях относно сроковете по чл. 194 ГПК е прието, че срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ започва да тече от момента на откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субект на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че сроковете се броят съгласно чл. 60 ГПК, в случая чл. 60, ал. 3 ГПК, като се съобрази специалната разпоредба на чл. 194, ал. 3 КТ, което в случая е сторено от въззивния съд. Същото се отнася и до третия материалноправен въпрос относно приложението на чл. 189, ал. 1 КТ. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на съда с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящата инстанция намира, че наличието на такъв порок би довело до извода за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В този аспект основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай.
Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 194, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена задължителна практика на ВКС.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 10.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 19/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 1698 от 16.03.2011 г. на Прогимназия „Св.св. К. и М.” [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: