О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 07.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06. 01. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
НИКОЛА ХИТРОВ
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 609 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “А” А. , гр. С. против решение №227 от 28.03.2008 год. по т.д. №711/2007 год. на Софийския апелативен съд ТК, 3-ти състав., с което частично е обезсилено и частично оставено в сила решение от 12.01.2007 год., постановено по ф.д. №324/2005 год. на Софийския градски съд, ФО,VІ състав. С първоинстанционното решение са били отхвърлени предявените от касатора против “А” А. гр. С. искове:1/ иск с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.71 ТЗ за установяване по отношение на ответника, че е нарушено членственото право на информация на ищеца “А” А. , гр. С. в “А” А. гр. С., както и 2/иск с правно основание чл.71 ТЗ за осъждане на ответното дружество в лицето на председателя на СД- К. М. и на прокуриста- Н. В. да не възпрепятстват достъпа до административната сграда на дружеството. Софийският градски съд, за да отхвърли исковете, е приел, че са недоказани твърденията на ищцовото дружество за нарушения на конкретно акционерно право. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която Софийският градски съд се е произнесъл по установителния иск с правно основание чл.71 ТЗ и е оставил в сила отхвърлителното решение по осъдителния иск с правно основание чл.71 ТЗ. Софийският апелативен съд е споделил изводите на Софийския градски съд, като се е мотивирал, че защитата, която се претендира по тези искове, е насочена срещу действия на органите на дружеството, с които се накърнява твърдяното право на акционера, какъвто орган не е прокуристът.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл.21 във вр. с чл.219 ТЗ, защото неправилно Софийският апелативен съд е приел, че прокуристът не е орган на дружеството. Като основание за допускане касационно обжалване подържа основанието по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, а именно, че постановяването на касационното решение ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване/чл.286, ал.1,т.3във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът въобще не е посочил съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл Софийският апелативен съд. С оглед факултативния характер на касационното обжалване, изискването за точно и мотивирано изложение на касационните основания се отнася и за тези за допускане на касационната жалба. Соченият от касатора въпрос, на който според него е следвало да отговори съдът, а именно дали прокуристът и председателят на СД на ответното акционерно дружество възпрепятстват достъпа на представителя на ищцовата страна- “А” А. гр. С. до административната сграда на “А” А. , не може да се квалифицира като съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Възприемането на фактическата обстановка не представлява произнасяне по такъв въпрос и е относимо към евентуална твърдяна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представлява основание за допускане касационно обжалване. Същото се отнася и до правната квалификация на фигурата на прокуриста. Разрешаването от съда на спорното право или правоотношение, съобразно предявеното искане и въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Това е основното, базисно основание за допускане касационно обжалване, само при наличието на което може да се изследват изчерпателно посочените от законодателя допълнителни критерии за касационно обжалване.
Не е налице и подържаното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК-разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика по въпроса дали недопускането на акционера до сградата, в която е седалището на акционерното дружество, за да получи информация и писмени материали за общото събрание, представлява нарушаване на членствените му права. Въпреки многократно дадените му указания, касаторът въобще не е мотивирал соченото основание за допускане касационно обжалване с приети от съда за установени факти и обстоятелства, както и със значимостта на правните изводи за правоприлагането въобще. При това основание за допускане на касационно обжалване законодателят е посочил две кумулативни предпоставки с водеща тази за развитие на правото. Конкретното разрешаване на спора от ВКС би имало значение за развитието на правото само с оглед преодоляване на неправилна практика, а не за попълване на сочената липса на такава. Приложените правни норми са ясни и категорични и не се нуждаят чрез тълкуване да се попълва тяхната непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №227 от 28.03.2008 год. по т.д. №711/2007 год. на Софийския апелативен съд ТК, 3-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: