О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 01.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1466 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Г. С. против определение № 10884 по ч.гр.д.№ 16857/2011г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по гр.д.№ 62593/2010г. на СРС.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът е следвало да отмени разпореждането, защото в него е посочен несъществуващ към делото документ и да спре изпълнението, защото представя убедителни писмени доказателства.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. допустимо ли е съдът да постанови актове с мотиви и въз основа на доказателства, нямащи нищо общо с казуса по делото. и 2.може ли да съществува заем за послужване на парична сума.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, СГС е приел, че заповедта за изпълнение е издадена по договор за заем с изтекъл падеж на 01.11.2010г., а не въз основа на запис на заповед, както е твърдяла жалбоподателката. Преценено е, че представената запис на заповед не е убедително писмено доказателство, че сумата по договора за заем не се дължи, поради което не е спряно изпълнението.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
От първия формулиран въпрос – „допустимо ли е съдът да постанови актове с мотиви и въз основа на доказателства, нямащи нищо общо с казуса по делото” не зависи изхода на спора. В мотивите на определението си по чл. 420 ГПК, РС въпреки, че правилно е изложил фактите – въз основа на какво писмено доказателство е издадена заповедта за незабавно изпълнение, на втората страница е вписал изречение, касаещо извлечение от банкова сметка. Тази грешка в мотивите обаче не се е отразила на крайния извод на съда. Споменаването на извлечение от банкова сметка е направено само за да се посочи, че е налице една от хипотезите на чл. 420, т. 1-8 ГПК, т.е. заповедта не спира изпълнението, а следва да е налице една от двете хипотези на чл. 420 ГПК – обезпечение по чл. 180-181 З., или убедителни писмени доказателства, че сумата не се дължи. Като такова е представена запис на заповед от 08.10.2009г. с падеж 31.10.2009г. – от преди договора за заем. Записа на заповед по закон спира изпълнението, но заповедта за незабавно изпълнение не е издадена въз основа на такъв документ. Съдът е преценил, че представената от жалбоподателката запис на заповед не е убедително писмено, че сумата не се дължи. Допуснатата от съда фактическа грешка на страница втора от мотивите не се отразява на крайния резултат, поради което искането за допускане до касация по първия въпрос не обосновава общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Жалбоподателката се е позовала на допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК, но не сочи и не представя задължителната съдебна практика, в противоречие на която твърди, че е постановено обжалваното определение. Това е основание за не допускане до касация на обжалвания акт на първото основание.
Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК също не е обосновано, защото не е посочено коя правна норма, или правен институт е непълно уреден, или кои правни норми са неясни и защо се налага тълкуването им.
По втория въпрос – може ли договорът за заем за послужване да има за предмет парична сума, също не е налице основание за допускане. Съдът не е излагал мотиви, че представеният договор е такъв, а само е цитирал съдържанието на представеният към заявлението договор, в който страните изрично са вписали, че сключват договор за заем за послужване на паричната сума. Въз основа на този договор е поискана и е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Тъй като не се касае до мотиви в обжалваното определение, не е налице основание за допускане до касация. Следва само да се отбележи, че наименованието на договора, което страните са дали не обвързва съда, а за квалифицирането му са от значение уговореният предмет и задълженията на страните по него.
Тъй като не са обосновани основанията за допускане и по двата поставени въпроса не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10884 по ч.гр.д.№ 16857/2011г. на Софийски градски съд по частна жалба, подадена от С. Г. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: