2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр.София, 10.04.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3619 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М. И. Д. от [населено място] срещу решение № 77 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 129/2017 г. на Апелативен съд – В., с което са отхвърлени искове с правно основание чл.45 и 86 ЗЗД.
С определение № 169 от 28.02.2018 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
С молба вх. № 2340 от 02.03.2018 г., Д. Р. Д. чрез адв. Л. А., е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2000 лева, тъй като липсва такова произнасяне в постановеното определение. С молба с вх. № 2947 от 21.03.2018 г., е поискано допълване на постановеното по делото определение в производството по чл. 288 ГПК в частта му за разноските и от П. С. Х. и К. Т. М. и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Ф. Д..
Ответната по молбата страна – М. И. Д., чрез процесуалния си представител прави искане по чл.78, ал.5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
При постановяване на определението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по направеното от ответниците по касационната жалба искане за присъждане на разноски. Искане за изменение на решение/ определение/ в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на решението. В случая този срок е спазен. Исканията на всеки от ответниците по касация за присъждане на разноски също са направени своевременно с подадените чрез процесуалните им представители отговори на касационната жалба на М. И. Д., към който са приложени съответно пълномощни, установяващи заплащането на разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000 лева от Д. Р. Д. и по 2700 лева поотделно за всеки от ответниците – П. С. Х. и К. Т. М..
С оглед постъпилото възражение от М. И. по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от страните възнаграждение за адвокат настоящият състав намира, че същото е неоснователно по отношение на заплатеното такова от Д. Р., тъй като последното е определено в предвидения минимален размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Що се касае по отношение на заплатеното такова от П. С. и К. Т. , то следва да се приеме, че същото е основателно. Двамата ответници по касационна жалба са представлявани общо от адвокати Ф. Д. и Х. С. и е изготвен общ отговор по касационната жалба на М. И. , поради което съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателката следва да заплати разноските за възнаграждение на един адвокат, което в случая съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата 2500 лева, т.е. на всеки един от двамата ответници по 1250 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСЪЖДА М. И. Д. да заплати на Д. Р. Д. сумата от 2000 /две хиляди / лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационна инстанция.
ОСЪЖДА М. И. Д. да заплати на П. С. Х. сумата от 1250/ хиляда двеста и петдесет/лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационна инстанция.
ОСЪЖДА М. И. Д. да заплати на К. Т. М. сумата от 1250/хиляда двеста и петдесет/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационна инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: