О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 12.04.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2903/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение №151 от 29.06.2017г. по т.д.171/2017г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №125 от 27.10.2016г. по т.д. №253/15г. на Добрички окръжен съд, в частта му, с която е осъдена [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10747.91лв.- обезщетение за забавено плащане за периода 12.04.2013г. до датата на завеждане на иска – 22.12.2015г.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна,а в обжалваната част решението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Пред настоящата инстанция,обаче е атакувано решението на въззивният съд само по отношение на иска по чл.86 ЗЗД, с който ищецът [фирма] е претендирал сумата 10747.91лв./ вж. уточнение с допълнителна искова молба от 01.03.2016г./- обезщетение за забавено плащане за периода 12.04.2013г. до датата на завеждане на иска – 22.12.2015г.
При тези фактически данни и като съобрази, че цената на разглежданият иск по чл.86 ЗЗД – решението, по който е предмет на обжалване е под визирания в закона минимум, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК / предишна ал.2/, според, която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева – за търговски дела, настоящият състав намира, че подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на производството. Представен е договор за правна защита и съдействие, съгласно който уговореното възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 2900 лева е платено в брой. Съгласно т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. На основание гореизложеното на ответника по касация, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2900 лева.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] против решение №151 от 29.06.2017г. по т.д.171/2017г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №125 от 27.10.2016г. по т.д. №253/15г. на Добрички окръжен съд, в частта му, с която е осъдена [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10747.91лв.- обезщетение за забавено плащане за периода 12.04.2013г. до датата на завеждане на иска – 22.12.2015г.
ОСЪЖДА [община], да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на 2900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: