О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 14.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 264 от 04.10.11г., постановено по в.гр.д.№ 281/11г. на Габровския окръжен съд по извършване на съдебна делба на двуетажна жилищна сграда с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 159 от 11.05.11г. по гр.д.№ 1945/10г. на Габровския районен съд в частта, с която на основание чл.292 ГПК/отм./ в дял на Б. Ц. Б. е поставен първия жилищен етаж от построената в УПИ ІХ-621 в кв.77 по плана на [населено място] жилищна сграда с площ от 84 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненски бокс, коридор, баня-тоалетна /сега килер/ и тераса, ведно с избено помещение и 50,28 % ид.части от общите части на сградата и 36,13 % ид.части от дворното място на стойност 24 080 лв., а в дял на К. И. К. е поставен втория жилищен етаж на сградата с площ от 80 кв.м., състоящ се от същите помещения, ведно с избено помещение и 49,72% ид.части от общите части на сградата и 35,72% ид.части от дворното място на стойност 26 260 лв. като за уравнение на дяловете втората е осъдена да заплати на първия сумата 1090 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че допусната до съдебна делба между страните при равни права жилищна сграда е реално поделяема на два дяла без значителни преустройства (същите са на стойност около 5,6 % от стойността на имота) и без неудобства, по-големи от обикновените, като се е позовал на одобрен по реда на чл.203 ЗУТ в съответствие със законовите изисквания инвестиционен проект. С оглед на това е прието, че не са налице предпоставките на чл.288, ал.1 ГПК /отм./ за изнасянето на имота на публична продан, каквото е искането на жалбоподателя.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос по чл.34 ЗС – делба на съсобствен имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулирането на правния въпрос е задължение на касатора като същият трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения).
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания по чл.281 ГПК, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Не са налице и посочените в т.1, изр.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки за допускане на касационно обжалване при нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Освен това не са изложени и съображения за обосноваване на значението на поставения твърде общ въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на същото тълкувателно решение разяснения.
С оглед на казаното подадената от Б. Ц. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 264 от 04.10.11г., постановено по в.гр.д.№ 281/11г. на Габровския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: