О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 100
София , 15.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1219 /2015 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
В. И. М. от [населено място] чрез дв.М. К. АК К. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 7 от 06.01.2015 година по гр.д. Nо 7106/ 2014 година на ВКС- IV отд., с което касационното производство е прекратено , а подадената срещу въззивно Решение от 25.06.2014 година по гр. В.д. Nо 795/2013 година на ОС- Кюстендил касационна жалба е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е ясно на базата на какви основания касационният съд е приел, че цената на разгледаните искове е 4 589.80 лв., при липсата на представени данъчни оценки на имота от ищците по делото, не е взето предвид , че делото вече е било разгледано от състав на ВКС по същество при допуснато касационно обжалване .Иска се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване.
С частната жалба вх.Nо 840/23.01.2015 год. е направено и искане за произнасяне от настоящия състав и по отношение законосъобразността и правилността на присъдените разноски за касационно производство.
С втора частна жалба Г. С. Д. от [населено място] чрез адв.А. Т. АК К. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 7 от 06.01.2015 година по гр.д. Nо 7106/ 2014 година на ВКС- IV отд., с което касационното производство е прекратено , а подадената от него срещу въззивно Решение от 25.06.2014 година по гр. В.д. Nо 795/2013 година на ОС- Кюстендил касационна жалба е оставена без разглеждане и е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските. Наведените доводи касаят законосъобразността на изводите на тричленния състав на ВКС относно цената на разгледаните искове – а именно цена под 5000 лв. , след като стойността на атакуваната сделка е над посочения размер. Поддържат се доводи за прекомерност на присъдените разноски и искане за изменение на определението на ВКС и в тази част.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колеги като съобрази наведените доводи на частните жалбоподатели , намира:
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, насочени са срещу обжалваем съдебен акт на тричленен състав на ВКС, поради което са процесуално допустими .
С обжалваното определение, състав на ВКС- IVотд., при проверката допустимостта на образуваното касационно производство по касационните жалби на В. И. М. вх. Nо 5116/25.07.2014 година и на Г. С. Д. вх. Nо 5224/01.08.2014 год. срещу Решение от 25.06.2014 год. по гр.В.д. Nо 795/2014 год. на ОС Кюстендил, е прекратил касационното производство на основание чл. 280 ал.2 ГПК и е разпоредил да се върнат посочените касационни жалби като процесуално недопустими, приемайки , че се касае до обжалване на въззивно решение по гражданско дело, постановено по иск с цена под минимално определения от законодателя праг от 5 000 лв.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона .
Правилно с обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че след като делото е образувано/ на дата 14.08.2006 год. / по обективно и субективно съединени искове по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ за собственост на по 1/3 / една трета / идеална част за всеки един ищците- Д. В. С. и К. В. С. на втория етажа от двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], ведно с прилежащите две избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и реално на масивен гараж от 30 кв.м. , изградени се в парцел VIII-2171 в кв. 131 по РП на [населено място] и по чл. 26 ЗЗД за прогласяване недействителността на разпоредителни сделки, поради нарушение на закона, при данъчна оценка на недвижимия имот от 18 359 лв. , съгласно удостоверение 926/15.07.2003 година, се касае до процесуално недопустими касационни жалби на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Макар и непосочен като точен начин на изчисление , крайният извод на касационния съд , че се касае до разгледано гражданско дело по обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 5000 лв. / пет хиляди лева/ е правилен.
Посочената данъчна оценка от 18 359 лв. , видно от удостоверение 926/15.07.2003 год.- л.12 р.с. включва три компонента – жилище / втори етаж на сградата / с оценка от 13 906 лв., масивен гараж с оценка от 4 303 лв. и земя с оценка от 150 лв. Предмет на исковете за собственост са етажа от сградата , като всеки един от ищците претендира собствеността на 1/3 идеална част или цената на иска му за собственост , изчислена по правилата на действащата към 14.08.2006 година разпоредба на чл. 55 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./ е с числово изражение от ? от данъчната оценка на претендираната 1/3 идеална част т.е. е 1159 лв. и съответно за гаража , изчислена по аналогичен начин, е 358.60 лв.
Доводът на жалбоподателя, че цената на „иска“ за собственост и за недействителност на сделките , чиято нищожност се претендира по делото, следва да се изчисли на база данъчна оценка от 18 359 лв. , при изложените по-горе мотиви и съответни изчисления/ каквито частните жалбоподатели са пропуснали да направят/ не може да обуслови извод за по-благоприятен резултат от този постановен с обжалваното определение , а още по малко неговата отмяна.
В частта , с която по двете частни жалби се релевират доводи за неправилно присъдени разноски за касационното производство и се правят искания за отмяна или изменение , настоящият състав като съобрази , че в тези части двете частни жалби , по съдържание съставляват молби , с искане за изменение на постановеното определение на ВКС , в частта за разноските по реда на чл. 248 ал.2 ГПК, компетентността за което произнасяне е на състава на ВКС , постановил атакуваното определение досежно разноските за защита на ответника по касация, намира , че в тази част делото следва да бъде изпратено на същия състав за произнасяне.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 271 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 7 от 06.01.2015 година по гр.д. Nо 7106/ 2014 година на ВКС- IV отд., с което касационното производство е прекратено , а подадените касационни жалби на В. И. М. вх. Nо 5116/25.07.2014 година и на Г. С. Д. вх. Nо 5224/01.08.2014 год. срещу въззивно Решение от 25.06.2014 година по гр. В.д. Nо 795/2013 година на ОС- Кюстендил са върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
Делото да се върне на състава на ВКС, постановил Определение Nо 7 от 06.01.2015 година по гр.д. Nо 7106/2014 год. на ГК – IV отд. за произнасяне по молбите на В. М. и Г. Д. по чл. 248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: