Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
София, 15.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 2000 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1501 от 26.02.2015 г. на З. Д. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № 179 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 192 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Кърджали и потвърденото с него решение № 40 от 12.04.2010 г. по гр.д. № 1048 по описа за 2009 г. на Районен съд-Кърджали за осъждане на З. Д. Ж. да заплати на И. М. Н. сумата 8000.00 лв., представляваща непогасена част от задължение по договор за заем от 20.03.2005 г. за връщане на заета парична сума, ведно със законната лихва в обезщетение за забава, считано от 3.09.2009 г. до окончателното й изплащане.
В молбата се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
И. М. Н. оспорва основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение.
Влязлото в сила решение е постановено по предявен от И. М. Н. иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, основан на твърденията, че е дал на З. Д. Ж. сума в размер на 8500 лв., която следвало да бъде върната до 20.03.2006 г. З. Д. Ж. е оспорила иска с твърдения, че първоначално на 20.04.2001 г. взела от ищеца заем в размер на 4000 лв. със срок на връщане на сумата до 20.04.2002 г. и започнала да изплаща сумата по договора на части, но на 20.03.2005 г., преди да се погаси задължението по договора за заем по давност, ищецът я принудил да подпише нов писмен договор, който включвал сумата 4000 лв. по дадения заем от 2001 г. и сумата 3500 лв., представляваща лихва, като тя общо му е платила 3400 лв. и още 500 лв. в хода на делото.
Съдът е приел, че подписването на процесния договор за заем не се оспорва от ответницата и същият като частен документ, подписан от страните, има формална доказателствена сила и установява, че изявленията в документа принадлежат на лицата, които са го подписали. Твърденията на ответницата, че реално не й била дадена сумата от 8500 лв., защото преди това имало сключен друг договор за заем от 20.04.2001 г. за сумата 4000 лв. и след като не върнала тази сума, страните подписали процесния договор, в която сума се включвала вече дадената на заем сума от 4000 лв. и сумата 3500 лв., представляваща лихва са приети за недоказани, тъй като опровергаването на изявленията като симулативни, съгласно разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК, става чрез т. нар. обратно писмо, каквото ответницата не представя, съдът е отказал да допусне поисканите от нея свидетели на основание чл.164, ал.1 ГПК.. Счетено е, че процесният договор за заем от 20.03.2005 г. не се опровергава от представения от ответницата договор за заем от 20.04.2001 г., подписан между същите страни, както и ръкописно написан договор за заем от 20.03.2005 г. между същите лица, който не е подписан и няма доказателствена сила, а и ответницата признава, че с втория договор за заем лично се е задължила към ищеца като е новирала задължението си. Съдът е приел, че между страните по делото на 20.03.2005 г. възникналото заемно правоотношение за сумата в размер на 8500 лв. Предвид представената по делото разписката от 13.11.2009 г., подписана между страните по делото, видно от която ответницата в хода на производството е заплатила на ищеца сумата в размер на 500 лв., размерът на неизпълненото задължение по процесния договор за заем възлиза на сумата в размер на 8000 лв., за която искът е уважен, ведно с лихвата за забава, считано от датата на предявяване на иска- 03.09.2009 г. до окончателното й изплащане.
С молбата за отмяна е представено споразумение по НОХД № 36/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което И. М. Н. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.252, ал.1 НК за това, че от началото на м.януари 2001 г. до края на м.март 2010 г. в [населено място] като физическо лице, без съответно разрешение, е извършвал по занятие банкови сделки – отпускане на кредити /заеми/ срещу получаване на лихва. Престъпното деяние включва и предоставен през м.януари 2001 г. на З. Д. Ж. заем в размер на 3700 лв. със срок за връщане 1 година и уговорена лихва в размер на 100.00 лв. месечно, като извършителят е получил лихва общо в размер на 6251.00 лв.
Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред /с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК/ се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Престъплението трябва да е обусловило съдържанието на атакуваното решение. В случая посочените условия не са налице. Извършеното от И. М. Н. престъпление е по чл.252, ал.1 НК за извършване по занятие, като физическо лице, без съответно разрешение на банкови сделки – отпускане на кредити /заеми/ срещу получаване на лихва, от което престъпление не са причинени имуществени вреди. Осъщественото престъпно деяние няма обуславяща връзка с влязлото в сила решение, тъй като от една страна договора за заем със З. Д. Ж., посочен в имащото значение на влязла в сила присъда споразумение в наказателния процес, е от януари 2001 г. и не може да бъде свързан с твърденията по гражданското дело за симулативност на договора от 20.03.2005 г. /тъй като посочената в него сума представлява главница и лихви по предходен договор между същите страни от 20.04.2001 г./, нито с твърденията, че не е получена сумата по договора от 20.03.2005 г., а същия е подписан със заплаха.
След като установеното по надлежния ред престъпно деяние няма обуславяща връзка с влязлото в сила решение, то молбата за отмяната му на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1501 от 26.02.2015 г. на З. Д. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № 179 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 192 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Кърджали и потвърденото с него решение № 40 от 12.04.2010 г. по гр.д. № 1048 по описа за 2009 г. на Районен съд-Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: